Егеанин се обърна. Скована като тараба, но се обърна.
Сетале я изгледа напрегнато, поклати озадачено глава, а после поклати глава и на Мат, преди отново да се залови с гергефа. Жените разполагаха с толкова различни начини да поклащат глава, с колкото и погледи. Точно това поклащане казваше, че Мат е глупак, а ако не можеше да схване нюансите — толкова по-добре. Не мислеше, че щяха да му харесат. Огън да го гори, накита го беше купил на Тюон, която го даде на Селусия, а сега беше на Егеанин?
— Тя дойде за ново име — каза замислено Тюон. — Как се нарича сега?
— Лейлвин — отвърна Селусия. — Подходящо е за танцьорка на ший. Лейлвин Безморска, може би?
Тюон кимна.
— Лейлвин Безморска.
Егеанин потръпваше, сякаш всяка дума беше шамар.
— Може ли да се оттегля? — попита тя вдървено и се скърши в кръста в рязък поклон.
— Като искаш да си ходиш, отивай си — изръмжа Мат. Това, че я бе довел, май не беше най-доброто му хрумване, но може би щеше да спаси нещо без нея.
Забила очи в дъските на пода, Егеанин се смъкна на колене.
— Моля ви, може ли да се оттегля?
Тюон седеше на пода изправила гръб и гледаше през по-високата жена, сякаш изобщо не я виждаше. Селусия измери с поглед Егеанин отгоре до долу, нацупила устни. Сетале заби иглата си в изпънатия гергеф. Нито една от тях дори не погледна Мат.
Егеанин се смъкна по очи и Мат едва се сдържа да не изругае, когато целуна пода.
— Моля ви. Моля ви, разрешете да се оттегля.
— Ще напуснеш, Лейлвин — каза Селусия, хладно като кралица, говореща на някой кокошкар. — И повече да не виждам лицето ти, освен ако не е покрито с воала на танцьорка на ший.
Егеанин се надигна на четири крака и едва не се катурна през вратата, толкова бързо изпълзя, че Мат зяпна.
С известно усилие успя да си върне усмивката. Явно нямаше смисъл да се задържа повече, но човек можеше да си излезе поне учтиво.
— Е, предполагам, че…
Тюон отново размърда пръсти, без да го поглежда, и Селусия го прекъсна.
— Върховната лейди е уморена, Играчко. Имаш разрешението й да напуснеш.
— Виж какво… казвам се Мат. Лесно е. Много просто име. Мат. — Тюон все едно наистина беше кукла от порцелан. Толкова й беше реакцията.
Сетале обаче остави везмото и стана, с едната ръка леко опряна на дръжката на извитата кама, затъкната зад колана й.
— Младежо, ако си мислите, че можете да се мотаете тук, докато ни видите, че се приготвяме за лягане, много се лъжете. — Каза го с усмивка, но ръката й все пак беше на ножа, а тя бе ебударка и като нищо можеше да наръга човек. Тюон си остана неподвижна като кукла, кралица на трона, някак по погрешка облечена в рокля, която не й става.
Мат излезе.
Егеанин се беше опряла с ръка на стената на фургона, главата й беше клюмнала. Другата й ръка опипваше гердана на шията. Харнан се раздвижи, малко по-настрана в тъмницата, само за да покаже, че е тук. Мъдър човек, да стои настрана от Егеанин точно в този момент. Мат беше толкова кипнал, че не му беше до мъдрост.
— Какво беше всичко това? — сопна се той. — Не си длъжна да коленичиш повече пред Тюон. А Селусия? Та тя е някаква си проклета слугиня! Не съм виждал някой толкова да подскача пред кралица, колкото ти пред нея.
Коравото лице на Егеанин беше скрито в сенките, но гласът й беше измъчен.
— Върховната лейди е… която е. Селусия е нейна со-джин. Никой от Низшата кръв не би дръзнал да срещне очите на нейната со-джин, а може би и от Висшата. — Дръпна с яд накита и ключалката се счупи. — Но пък аз вече не съм от никоя Кръв. — Замахна и запокити гердана колкото може по-надалече в тъмното.
Мат зяпна. С парите, които беше дал за това нещо, можеше да купи десет коня и пак да му останат. Но затвори уста, без да каже дума. Можеше и да не е мъдър винаги, но беше достатъчно умен, за да разбере кога една жена наистина е готова да го намушка. А вече бе разбрал и още нещо. Щом Егеанин се държеше така пред Тюон и Селусия, тогава трябваше на всяка цена да се погрижи сул-дам да стоят настрана. Светлината само знаеше какво те щяха да направят, ако Тюон почнеше да им кърши пръсти.
Което му отваряше работа. Е, той мразеше работата, но древните спомени в главата му гъмжаха от битки. Битките също ги мразеше — човек като нищо можеше да загине в битка! — но все пак бяха нещо по-добро от работата. Стратегия и тактика. Изучаваш терена, изучаваш врага и ако не можеш да победиш по един начин, намираш друг.
Следващата вечер се върна при червения фургон сам и след като Олвер приключи с урока си в играта, зае неговото място. Отначало, като седна срещу крехката девойка до игралното табло, не беше сигурен да спечели ли ще е по-добре, или да загуби. Някои жени обичаха винаги да печелят, но човек трябваше да ги позатрудни. Някои обичаха мъжът да печели, или поне по-често, отколкото да губи. И двете неща му се струваха безсмислени — той самият обичаше да печели, и колкото по-лесно, толкова по-добре — но това беше положението. Докато се двоумеше, Тюон взе нещата в свои ръце. Някъде по средата на играта той разбра, че е в капан, от който не може да се измъкне. Белите й камъчета бяха обкръжили неговите черни навсякъде. Победата й беше сигурна.