Не бяха единствените от трупата, излезли да се поразходят из града. Той зърна и Алудра, с лицето й, обкръжено от многобройните плитки с мънистата — крачеше в тълпата под ръка с някакъв сивокос мъж, който трябваше да е търговец на сол, ако можеше да се съди по гъстото везмо по коприненото му палтенце. Цветя и птиченца. Какво правеше Илюминаторката с един търговец на сол? Говореше му нещо, а той се усмихваше доволно и кимаше.
Тюон поклати за пореден път глава и двете се понесоха към следващия дюкян, без да обръщат внимание на дълбоките поклони на продавача. Е, повечето от тях бяха предназначени за Мат. Мършавият глупак сигурно си въобразяваше, че ще купи коприна за себе си! Не че би се отказал от две-три нови копринени палта, но кой да мисли за палта, когато проклетите зарове не спираха? С малко везмо, само по ръкавите и реверите.
Том го подмина, загърнат в бронзовото си наметало — гладеше с юмрук дългите си бели мустаци и се прозяваше, сякаш не беше спал цяла нощ. Нищо чудно. Веселчунът беше престанал да пие, но Лопин и Нерим се оплакваха, че стоял буден с часове, горял маслото на лампата, за да чете и препрочита скъпоценното си писмо. Какво толкова очарователно намираше в писмо от една мъртва жена? Мъртва. Ами ония хора на пътя ако… Не, за това изобщо нямаше да мисли.
Тюон изтегли една надиплена коприна, пусна я и обърна гръб, без да опипа следващия топ. Селусия така изгледа дебелата продавачка, че оная го прие като лична обида. Мат й се усмихна. Обидените продавачки могат да доведат работата до градската стража, която да почне да задава въпроси, а знае ли човек това докъде може да доведе? Знаеше, че повечето жени кротват от усмивката му. Кръглоликата жена му изсумтя, наведе се и заоправя топа коприна, все едно че повиваше бебе. Повечето жени, кисело си помисли той.
На улицата качулката на една жена в грубо наметало падна от главата й и Мат затаи дъх. Едесина отново вдигна качулката си, но без да бърза особено, пък и белята вече беше направена — лишеното от възраст лице на една Айез Седай беше показано пред очите на всички. Като че ли никой не го забеляза, но той не можеше да види всяко лице. Ами ако някой си мислеше за награда? В момента в Джурадор можеше и да няма сеанчанци, но все пак минаваха оттук.
Едесина се скри зад близкия ъгъл и след нея притичаха две фигури в тъмни наметала. Две. Нима проклетите сул-дам бяха оставили само една в лагера да пази две Айез Седай? А може би Джолайн или Теслин също се мотаеха тук и той ги беше пропуснал? Затърси с очи из тълпата за още едно грубо наметало, но всички, които можа да види, имаха поне малко везмо.
Изведнъж го удари като камък между очите. Всяко наметало беше поне с малко везмо. Къде бяха проклетата Тюон и проклетата Селусия? Проклетите зарове по-бързо ли затракаха?
Той вдиша дълбоко и се надигна на пръсти, но улицата беше като пълноводна река от везани наметала, везани палта и везани рокли. Това все още не означаваше, че се опитват да избягат. Тюон му беше дала думата си; беше подминала идеална възможност да я престъпи. Но беше достатъчно само една от двете да каже три думи и всеки щеше да разпознае сеанчанския й акцент. А това можеше да се окаже достатъчно, за да тръгнат хрътките по дирята му. Отпред имаше два дюкяна, които като че ли продаваха платове, от двете страни на улицата. При масите пред тях не се виждаше двойка жени в тъмни наметала. Като нищо можеше да са свърнали зад ъгъла, но той трябваше да се довери на късмета си. Късметът му беше най-добър, когато залагаше на пълната случайност. Проклетите жени сигурно си мислеха, че това наистина е проклета игра. Да го изгори дано! Дано и този път късметът му проработеше.
Мат затвори очи, завъртя се в кръг по средата на улицата и тръгна. Напосоки. Блъсна се в нечие едро туловище толкова силно, че и двамата изпъшкаха. Щом отвори очи, видя, че го гледа с яд някакъв едър тип, с малка уста и с поизбеляло везмо по раменете на грубото палто. Гледаше го с яд и опипваше дръжката на извития си нож. На Мат му беше все едно. Беше се озовал с лице точно срещу единия дюкян. Нахлупи шапката си и затича. Заровете се затъркаляха още по-бързо.