— Кой я търси, Джюйлин? Джюйлин?
Хващачът на крадци престана да гледа сърдито Тюон и Селусия и да мърмори утешително на Тера, макар че продължи да я потупва по ръката.
— Ванин и Червените ръце, Лопин и Нерим. Олвер също. Духна, преди да успея да го хвана. Но в тая работа… — Престана за малко да утешава Тера и посочи към главната улица. Макар и отдалече, гласовете на възбудената тълпа зрители се чуваха ясно. — Достатъчно е да свие някое от ония префърцунени наметала и ще се измъкне с първите, които си тръгнат. Ако почнем да спираме всяка жена и да надничаме под качулката й, като нищо ще си докараме бунт. Тукашните са докачливи хора.
— Беля! — изплака Лука и се загърна плътно в наметалото си. Лателе го прегърна през кръста. Сигурно беше като да те утешава леопард, но Лука не изглеждаше много утешен.
— Огън да ме гори, но защо? — изръмжа Мат. — Рена винаги изглеждаше готова да ми оближе проклетата ръка! Смятах, че ако някой изобщо… — Дори не погледна Тера, но Джюйлин го изгледа навъсено.
Домон стана, с Егеанин на ръце. Тя отначало се опита да се противи — не беше жена, която ще се остави да я носят като кукла — но изглежда, бързо разбра, че ако стъпи на крака, пак ще падне. Затова се отпусна обидена на гърдите на иллианеца. Домон го чакаше урок: дори когато една жена има нужда от помощта ти, ако тя самата не я иска, ще те накара да си платиш, че си й я дал.
— Защото съм единствената, която знаеше тайната й — каза тя уморено. — Единствената, която можеше да я издаде. Може да е помислила, че ще е по-безопасно да се върне, ако съм умряла.
— Каква тайна? — попита Мат.
Жената се поколеба неизвестно защо, погледна намръщено гърдите на Домон и накрая въздъхна.
— Рена е била окаишена някога. Също и Бетамин, и Сета. Могат да преливат. Или поне да бъдат научени — не знам. На тия трите ай-дамите действаха. Може би действат на всички сул-дам.
Мат подсвирна. Е, това щеше да е добър ритник в задника на сеанчанците.
Лука и жена му се спогледаха озадачено — явно не бяха разбрали нито дума. Теслин зяпна стъписана, забравила за всякаква айезседайска сдържаност. Селусия обаче изръмжа сърдито и сините й очи пламнаха; тя хвърли вързопа от гърба си на земята и направи крачка към Домон. Тюон бързо размърда пръсти и я спря, макар че спирачката едва издържа на напора. Лицето на Тюон бе като тъмна, неразгадаема маска. Това, което беше чула, не й харесваше. Като помисли човек, нали беше казала, че тя дресира дамане. О, да го изгори дано! За капак на всичко трябваше и да се ожени за жена, която може да прелива?
Чу се тропот на конски копита и в тясната улица между шатрите и фургоните се появиха Харнан и още трима от Червените ръце. Мечовете бяха на коланите им под наметалата, Метвин носеше камата си, дълга почти колкото малък меч, а Джордъран бе окачил арбалета си на седлото, изпънат и заключен. С коленчатото лостче на колана му щеше да му трябва цяла минута, докато изпъне тетивата, но така трябваше само да постави стрела. Харнан носеше къс лък и пълен колчан. Фергин водеше Пипе.
Харнан не си направи труда да слиза от коня. Изгледа подозрително Тюон и Селусия, а след тях — Лука и Лателе с почти същото съмнение, после се наведе от седлото и татуировката с ястреба изпъкна на бузата му.
— Рена е откраднала кон, милорд — тихо заговори той. — Прегазила е един от конярите на входа, за да излезе. Ванин я гони. Според него някъде до полунощ може да стигне до Корамен. Натам е тръгнала. Придвижва се много по-бързо от фургоните. Но язди без седло и с малко късмет можем да я догоним. — Последното прозвуча сякаш „малкото късмет“ е природен факт. Мъжете от Бандата разчитаха на късмета на Мат Каутон повече от самия него.
Всъщност, като че ли друг избор нямаше. Заровете продължаваха да тропат в главата му. Все още имаше шанс нещата да тръгнат както той искаше. Малък шанс. Късметът на Мат Каутон.
— Изкарай хората си на пътя веднага щом си приберат вещите, Лука — каза той и стъпи на стремето на Пипе. — Стената и всичко, което не можеш да вдигнеш бързо на фургоните, ги остави. Бързо.
— Ти луд ли си? — запени се Лука. — Ако се опитам да разпъдя тия хора, наистина ще стане бунт! И ще поискат да им върнем парите! — Светлина, този човек щеше да мисли за пари и на дръвника на палача.