— Милорд? — обади се Харнан. Беше опънал лъка си. Джордъран бе опрял тежкия арбалет на рамото си, също със заредена стрела.
Мат усети как нещо изпърха вътре в него и замря. Не разбра какво. Нещо. Заровете трещяха като гръмотевици.
— Стреляй.
Искаше да затвори очи. Арбалетът изсвистя и металната стрела очерта във въздуха черна резка. Когато я удари в гърба, Рена залитна напред. Почти се бе изправила над шията на коня, когато я порази и стрелата на Харнан.
Бавно се смъкна от коня и тялото й се хлъзна надолу по склона, затъркаля се и заотскача от ниските дръвчета, затъркаля се все по-бързо и все по-бързо, докато не цопна в реката. Понесе се с лице надолу във водата, удари се в единия бряг, после течението я задърпа и водата изду полите й и я понесе бавно към Елбар. Сигурно рано или късно щеше да стигне до морето. И с това ставаха три. Беше му все едно, че заровете спряха. Три. „Никога повече — каза си той, щом Рена се скри зад завоя на реката. — Дори да загина заради това, никога повече.“
Назад яздеха бавно. Нямаше смисъл да морят конете, а и Мат се чувстваше изтощен до кости. Но и не спираха, освен за да си поемат конете дъх и да се напоят. Всички мълчаха.
Добраха се до Джурадор в ранните часове на нощта. Градът беше замрял зад здраво залостените порти. Луната се беше скрила зад облаците. За негова изненада, платнената стена още си стоеше на мястото, малко извън града. С двама едри мъже, които хъркаха на входа под огромната табела, загърнати в дебелите си одеяла. Макар и отдалече, в тъмното, се виждаше ясно, че пространството зад стената е пълно с фургони и шатри.
— Поне мога да кажа на Лука, че всъщност няма смисъл да бягаме — въздъхна Мат и подкара Пипе към табелата. — Току-виж ни намерил място да подремнем няколко часа. — При толкова злато, което му беше оставил. Лука трябваше да им отстъпи собствения си фургон, но Мат го познаваше много добре и не се надяваше на нещо повече от малко чиста слама. Утре щеше да тръгне да потърси Том и останалите. И Тюон. Утре. След като отдъхне.
Още по-голяма изненада го очакваше в огромния фургон на Лука. Вътре наистина беше доста просторно, поне като за фургон, с една тясна маса по средата и достатъчно място около нея, за да я заобиколиш. Маса, долапи и лавици, всички излъскани до блясък. Тюон седеше на някакъв позлатен стол — Лука трябваше да има стол, и то позлатен, след като всички останали се примиряваха с трикраки столчета! — а Селусия стоеше права зад нея. Засиял от щастие. Лука гледаше как Лателе поднася на Тюон блюдо с димящи още сладки, а мургавата женичка ги оглеждаше, сякаш наистина се канеше да яде нещо, сготвено от жената на Лука. Тюон изобщо не се изненада, когато Мат влезе във фургона.
— Пленена ли е, или е мъртва? — И си взе една сладка с изящно извитите си пръстчета.
— Мъртва — отвърна той мрачно. — Лука, какво, в името на Светлината…
— Забранявам, Играчко! — рязко го прекъсна Тюон и вдигна пръст. — Забранявам ти да скърбиш за една предателка! — Гласът й малко поомекна, но все пак си остана твърд. — Тя си заслужи смъртта с това, че измени на Империята. И също толкова лесно щеше да предаде и теб. Ти въздаде правосъдие и аз го наричам така. — Тонът й говореше, че щом тя е нарекла нещо, друго име това нещо не може да има.
Мат стисна очи за миг.
— Всички останали също ли са тук?
— Естествено — отвърна му Лука, все така ухилен като селски идиот. — Лейди… Върховната лейди — простете. Върховна лейди. — Дълбок поклон. — Върховната лейди поговори с Мерилий и Сандар, и… Е, сещаш се. Много убедителна е… Та значи, за златото ми. Ти каза, че ще ми го оставят, но Мерилин каза, че по-скоро ще ми пререже гърлото, а Сандар заплаши, че ще ми счупи главата и… — Мат го изгледа и той млъкна, след което лицето му отново светна и той продължи: — Виж какво ми даде Върховната лейди! — Отвори един от долапите, измъкна оттам прилежно сгънат лист и го вдигна с треперещи ръце. Хартията беше дебела и бяла като сняг; скъпа. — Пълномощие. Няма печат, разбира се, но е с подпис. ГОЛЯМОТО ПЪТУВАЩО ПОЗОРИЩЕ И ВЕЛИКОЛЕПНОТО ПРЕДСТАВЛЕНИЕ НА ДИВНИ ЗРЕЛИЩА И ЧУДЕСА НА ВАЛАН ЛУКА вече е под личната закрила на Върховната лейди Тюон Атем Коур Пейендраг. Всеки, естествено, ще знае коя е тя. С това нещо мога да отида и в Сеанчан. Мога да направя представление пред Императрицата! Дано да живее вечно — припряно добави той. С дълбок поклон към Тюон.