„За нищо“ — вяло помисли Мат. Смъкна се на едно от леглата с лакти на колене, а Лателе го изгледа стръвнишки. Щеше да го набие, ако не беше Тюон!
Тюон вдигна властно ръка — черна порцеланова кукла, и все пак — кралица от глава до пети, въпреки провисналата на раменете й широка рокля.
— Това няма да го използвате, освен при необходимост, господин Лука. При голяма необходимост!
— Разбира се, Върховна лейди. Естествено. — Лука така се сгъна в кръста, че още малко и щеше да целуне дъските на пода.
За едното проклето нищо!
— Изрично упоменах кой е под личната ми закрила, Играчко. — Тюон отхапа от сладката и деликатно изтри с пръст трощичките от устните си. — Можеш ли да се досетиш чие име оглавява този списък? — Усмихна се. Не със злобна усмивка. Една от онези нейни усмивки, като на себе си, веселие или радост от нещо, което той не можеше да разбере. И изведнъж забеляза нещо. Букетчето розови пъпки, което й беше дал, бе забодено на рамото й.
И без да го иска, Мат се разсмя. Хвърли шапката си на пода и се разсмя. Въпреки всичко, въпреки всичките си усилия, изобщо не познаваше тази жена! Ей тоничко не я познаваше!
Смя се, докато не го заболяха ребрата.
Глава 30
Какво може Клетвената палка
Слънцето клечеше на хоризонта на изток, очертало контурите на Бялата кула в далечината, но студът от предната нощ сякаш се усилваше, а тъмносивите облаци, стелещи се по небето, предвещаваха сняг. Зимата отстъпваше, но все още колебливо отпускаше мразовитата си прегръдка във време, когато пролетта вече трябваше да е настъпила. Шумовете на ранното утро проникваха през платнищата на шатрата на Егвийн, колкото и да беше усамотена. Целият стан сякаш трептеше от сутрешната шетня. Работниците вече мъкнеха вода от кладенците, дърва за огрев и въглища в ръчни колички, а слугините приготвяха закуската на Сестрите. Денят беше значим, макар че никой от тях нямаше как да го знае. Днес най-вероятно щяха да приключат лъжливите преговори, които се водеха в Дарейн, на една маса под павилиона в подножието на моста за Тар Валон. Лъжливи и за двете страни. Дръзките набези на Елайда продължаваха по другия бряг на реката. Тъй или иначе, днес щеше да е последната среща.
Егвийн въздъхна, извади от димящата каша една черна топчица и изтри пръстите си в ленената кърпа, без да я оглежда, за да се увери, че е гъгрица. Ако не си сигурна, по-малко ще се притесняваш какво е останало в паницата. Лапна една лъжица и се постара да се съсредоточи върху сладките резенчета сушени кайсии, които Чеса беше сложила в кашата. Не изпука ли нещо между зъбите й?
— Всичко пълни корема, както често казваше майка ми, тъй че не му обръщай внимание — промърмори Чеса, сякаш говореше на себе си. Така съветваше тя Егвийн, без да прекрачва чертата между господарка и слугиня. Поне я съветваше, когато я нямаше Халима, а днес тя беше излязла много рано. Чеса седеше на един от сандъците с дрехи, в случай че на Егвийн й потрябва нещо или реши да я прати по работа, но очите й от време на време пробягваха към купчината дрехи, които днес трябваше да идат за пране. Нямаше нищо против да кърпи и шие пред Егвийн, но подреждането на прането явно не биваше да се прави пред господарката.
Егвийн изглади гримасата на лицето си и тъкмо се канеше да каже на Чеса да си почне и тя закуската — Чеса смяташе яденето преди Егвийн да е свършила за поредната простъпка, — но преди да отвори уста, в шатрата се вмъкна Нисао, обкръжена от сиянието на сайдар. Преди платнищата на входа да паднат, Егвийн зърна чакащия отвън Сарин, плешивия чернобрад Стражник на Нисао. Качулката на дребната Сестра беше смъкната и грижливо нагласена на раменете й така, че да се вижда жълтата кадифена подплата. Нисао не каза нищо, а само погледна строго слугинята. Чеса изчака Егвийн да й кимне, взе си наметалото и изхвърча навън. Можеше и да не вижда светлината на Силата, ала разбираше кога Егвийн иска да остане насаме с някого.
— Кайрен Станг е мъртва — заяви Нисао. Лицето й беше гладко, гласът й — спокоен. И леден. Беше нисичка, но сега се беше изпънала така, че изглеждаше почти колкото Егвийн. — Докато отида, вече седем Сестри бяха проверили за резонанс. Няма съмнение, че е убита със сайдин. Вратът й е прекършен. Строшен. Все едно че главата й е била извита в кръг. И е било бързо. — Нисао вдиша дълбоко и притеснено, усети се какво е направила и се изпъна още повече. — Стражникът й е готов на убийство. Дали са му билкова отвара, за да го приспят, но събуди ли се, ще ни създаде големи неприятности. — Не включи обичайната презрителна извивка на устните, както когато Жълтите споменаваха за билки — знак колко притеснена беше.