— Новачките си имат уроци. Дъще — отвърна Егвийн, — и макар да са по семейства, на Посветените едва ли им остава време за техните си занимания. — Освен това щеше да се налага да праща новачката или Посветената да стои на студа всеки път, когато поиска да поговори с някоя насаме. Трудно за жена, която още не се е научила да пренебрегва студа или жегата, и ясен знак пред шатрата, че вътре става нещо, което заслужава да се подслуша. — Сюан, би ли ни донесла малко чай? Сигурна съм, че никоя от нас няма да има нищо против една гореща чашка.
Когато Сюан тръгна към изхода, Мейган вдигна дългите си пръсти.
— Имам в шатрата си едно бурканче с мед и мента — властно каза тя. — Вземи го. Но внимавай, да не бъркаш с пръстчета. Помня, че много обичаше сладкото. Хайде, побързай. — Навремето й беше съюзничка. Сега Мейган беше една от многото Сестри, които обвиняваха Сюан, че е разцепила Бялата кула.
— Както кажеш, Мейган — отвърна с покорство Сюан и дори леко сгъна коляно, преди да изхвърчи навън. И то много бързо. Мейган стоеше не по-ниско от Миреле и Морврин, а и с нея никакви клетви нямаше да я опазят. Дълголиката жена кимна доволно. На Сюан й се беше наложило да се моли да я приемат отново в Синята Аджа, а според клюката тъкмо Мейган бе настояла най-много да се помоли.
Морврин се извини и излезе след Сюан, може би с намерението да я догони по някаква причина, но Миреле седна на едно от столчетата и влезе в надпревара с Мейган: надпревара коя от двете ще пренебрегне по-пълно другата. Егвийн не разбираше тази неприязън между двете. Понякога хората просто не се харесваха. Все едно, това нямаше да доведе до разговор. Егвийн се възползва от възможността да прелисти страниците в папките на Сюан, но не можа много да се съсредоточи върху слуховете от Иллиан и недомлъвките от Кайриен. Като че ли нямаше нищо, свързано с твърдението на Теодрин за някакъв си слух, от който Жълтите Заседателки са се разбръмчали. Сюан щеше да каже нещо, ако знаеше.
Мейган и Миреле се вторачиха в нея, сякаш гледането как разгръща страници беше най-интересното занимание на света. Щеше да ги отпрати и двете, но искаше да разбере какво си е мислила Миреле за изтриването на Шадар Логот от лицето на земята. А не можеше да отпрати едната, без да отпрати и двете. О, поврага и двете!
Когато Сюан се върна, с дървен поднос, със сребърен чайник върху него и порцеланови чашки — и бялото гледжосано бурканче с мед на Мейган, — след нея в шатрата влезе и един войник в плетена ризница, млад шиенарец с обръсната коса, само с един перчем на темето. Млад, но не чак толкова. Върху мургавата брадичка на Раган личеше бял белег от стрела, а лицето му беше кораво, както можеше да е кораво лицето на мъж, преживяващ смъртта всеки ден. Докато Сюан раздаваше чашките, той се поклони; с едната си ръка държеше шлема си на бедрото, а другата беше на дръжката на меча. Нищо в изражението му не подсказваше, че я е срещал досега.
— Чест е да ви служа, Майко — обърна се той официално. — Изпраща ме лорд Брин. Нареди ми да ви предам, че снощи, изглежда, е извършен набег от тази страна на реката. С Айез Седай. Лорд Брин подсилва патрулите. Съветва Сестрите да си останат в стана, за да се избегнат инциденти.
— Може ли да ме извините, Майко? — изведнъж каза Сюан с леко засрамения тон на жена, която спешно трябва да прескочи до едно място.
— Да, да — кимна Егвийн много припряно и едва я изчака да изхвърчи навън, преди да продължи. — Предайте на лорд Брин, че Айез Седай ходят там, където те пожелаят и когато пожелаят. — Затвори уста, преди да се е изтървала и да го нарече по име, но това само й придаде още повече суровост. Така поне се надяваше.
— Ще му предам, Майко — отвърна той и отново се поклони. — Служа ви със сърце и душа.
След като излезе, Мейган се подсмихна леко. Тя не одобряваше войниците. Стражниците бяха добри и необходими, но войниците, според нея, само цапотеха навсякъде и после друг трябваше да чисти — но одобряваше всичко, което можеше да забие клин между Егвийн и Гарет Брин. Или да го кажем по-точно, одобряваше всичко, което одобрява Лелейн. В това отношение Мейган беше човек на Лелейн от глава до пети. Миреле изглеждаше само озадачена. Тя знаеше, че Егвийн се разбира добре с лорд Гарет.
Егвийн стана и си наля чай. Взе си и от меда на Мейган. Ръцете й не трепереха. Лодките си бяха на мястото. След няколко часа Леане щеше да вземе Боуд и да я отведе далече от стана, без да обяснява на никого какво ще прави. Ларайн трябваше да си изтърпи наказанието, което бе заслужила, а Боуд трябваше да направи това, което трябваше. Егвийн беше по-млада от Боуд, когато я пратиха да лови Черни сестри. Шиенарците водеха своята война срещу Сянката в Погибелта, със сърце и душа. Айез Седай и онези, които щяха да станат Айез Седай, служеха на Кулата. По-силно оръжие срещу Сянката от всякой меч, и не по-малко опасно остро за всяка невнимателна ръка.