После един от мъжете измърмори:
— Тая кранта я знам. На една от Сестрите е. Оная, дето е била Амирлин. Не ми изглежда да е била. Не е по-стара от оназ, дето викат, че била сегашната Амирлин.
— Бела не е кранта — извика отривисто Егвийн. — Отведете ме при Боуд Каутон.
Сред нощните сенки между дърветата се откроиха десетина мъжки фигури и я заобиколиха. Всички, изглежда, си мислеха, че е Сюан, но толкова по-добре. За тях една Айез Седай беше Айез Седай, затова я отведоха при Боуд, яхнала кон не по-висок от Бела и загърната в тъмно наметало. Роклята под него също беше тъмна. Бялото щеше да изпъква в нощта.
Боуд също позна Бела и когато Егвийн спря пред нея, посегна и почеса кобилката зад ухото.
— Ти оставаш на брега — каза й тихо Егвийн. — Можеш да се върнеш с мен, след като приключа.
Боуд дръпна ръката си като ужилена, щом позна гласа на Егвийн.
— Защо? — Само попита — не беше чак настоятелно. Толкова поне беше научила. — Аз мога да се справя. Леане Седай ми обясни и ще се справя.
— Знам, че можеш. Но не толкова добре, колкото мен. Все още не. — Много заприлича на укор, който Боуд все пак не заслужаваше. — Аз съм Амирлинският трон, Боуд. Някои решения мога да взимам единствено аз. А някои неща не мога да поискам да ги направи новачка, след като аз мога да ги свърша по-добре. — Това май не беше много по-меко, но не можеше да й обяснява за Ларайн и Никола, или за цената, която Бялата кула иска от всички свои дъщери. Амирлин не можеше да обяснява едното на една новачка, а една новачка не беше готова да научи другото.
Макар и в тъмното, свитите рамене на Боуд говореха, че не разбира, но се беше научила да не спори с Айез Седай, също както беше научила, че Егвийн наистина е Айез Седай. Останалото щеше да го научи, рано или късно. Кулата можеше да я учи колкото време е нужно.
Егвийн слезе от коня и подаде юздите на един от войниците, вдигна поли и загази през снега натам, откъдето се чуваше пъшкането и скърцането. Беше голяма лодка с весла, теглеха я и я бутаха като шейна през снега. Голяма шейна, която трябваше да се прекара между дърветата, макар и с по-малко ругатни, след като дърпащите и теглещи мъже видяха, че тя върви след тях. Повечето мъже предпочитаха да държат езиците си зад зъбите пред Айез Седай и макар да не виждаха лицето й от тъмницата и под качулката, коя друга щеше да е тук, край реката? И да знаеха, че не е същата, която уж щеше да пътува с тях, кой ще ти седне да разпитва една Айез Седай?
Спуснаха внимателно лодката във водата, да не се чуе плискане, и шестима души се качиха в нея и нагласиха греблата в увитите с парцали скоби. Бяха боси, да не се чуе скърцане на ботуши по дъските. По тези води плаваха и по-малки лодки, но тази нощ трябваше да надвият теченията. Един от мъжете на брега й подаде ръка за опора, докато се качи, и тя се намести на седалката при носа, плътно загърната в наметалото. Лодката се плъзна тихо, само греблата мляскаха във водата.
Егвийн се загледа напред, на юг към Тар Валон. Белите стени блестяха под светлината на бледата луна и осветените прозорци придаваха на града приглушено сияние, почти сякаш самият остров беше прегърнал сайдар. Бялата кула изпъкваше ясно дори в тъмното, с грейнали прозорци, сияеща грамада под лунното кълбо. Нещо прехвърча за миг на лунния фон и тя затаи дъх. За миг си помисли, че е било драгхар, злокобна гледка точно в тази нощ.
Прилеп трябва да беше. Пролетта идваше и прилепите вече сигурно дръзваха да излизат навън. Загърна се още по-плътно и загледа приближаващия се град.
Когато пред лодката се извиси високата стена на Северен пристан, Егвийн почти вдигна ръка, за да се защити от белия камък. Войниците горе сигурно щяха да чуят шума. Но греблата само пляснаха тихо, люшнаха се назад и лодката спря там, където трябваше — така че тя да може да докосне желязната верига през залива, чиито огромни звена се открояваха със смътната си лъскавина.
Не беше нужно да я докосва обаче. Нито да чака повече. Прегърнала сайдар, тя едва усети тръпката живот, която я изпълни, преди да намести сплитовете. Земя, Огън и Въздух обкръжиха веригата; Земя и Огън я докоснаха. Черното желязо светна до бяло по цялата ширина на залива.
Остана й време само да усети, че някоя друга също е прегърнала Извора — наблизо, някъде над нея на стената, а после нещо удари лодката, удари самата нея, и тя усети как студената вода я обгърна, как изпълни носа и устата й. Мрак.
Чу женски гласове. Възбудени гласове.
— Знаеш ли коя е тази?