— Охо! Явно получихме повечко, отколкото се бяхме спазарили.
Нещо се опря до устата й и вътре потече топлина, със смътен вкус на мента. Тя се сгърчи и го преглътна. Отвори очи. И ги прикова в лицето на жената, държаща главата й и чашата. Фенерите в ръцете на струпалите се наоколо войници огряваха достатъчно, за да види ясно лицето й. Лице без възраст. Беше в Северен пристан.
— Така, момичето ми — окуражи я Айез Седай. — Изпий го сега до дъно. Силна доза, засега.
Егвийн понечи да избута чашата, опита се да прегърне сайдар, но усети как се плъзга назад, в непрогледния мрак. Бяха я очаквали. Беше предадена. Но от кого?
Епилог
Отговор
Ранд се взираше през прозореца в поройния дъжд, леещ се от сивото небе. Поредната буря, изляла се от Гръбнака на света. Драконовата стена. Пролетта трябваше скоро да дойде. Пролетта винаги идваше, рано или късно. По-рано тук, в Тийр, отколкото в родния край, така трябваше да е, макар че по нищо не личеше. Сребристосиня мълния разцепи небето и мина много време, преди да се чуе гърмът. Далечна мълния. Раните в хълбока боляха. Светлина, чаплите, врязани в дланите му, също боляха. След толкова време.
„Понякога болката е единственото, което те кара да се чувстваш жив“ — прошепна Луз Терин, но Ранд го накара да млъкне.
Вратата зад него изскърца и той погледна през рамо към мъжа, влязъл в дневната. Башийр беше с късо сиво копринено наметало, богато и бляскаво наметало, и носеше жезъла на Маршал-генерала на Салдеа — костена палка, увенчана със златна вълча глава, затъкната зад колана до прибрания в ножницата меч. Дългите му, загърнати надолу ботуши бяха излъскани до блясък. Ранд се постара да прикрие облекчението си. Твърде дълго се бяха бавили.
— Е?
— Сеанчанците са склонни — отвърна Башийр. — Луди са колкото си щеш, но са склонни. Държат обаче на лична среща с вас. Маршал-генералът на Салдеа не е Прероденият Дракон.
— С тази лейди Сурот?
Башийр поклати глава.
— Явно е пристигнал представител на императорската им фамилия. Сурот иска да се срещнете с някоя, която нарече „Щерката на Деветте луни“.
Далечен гръм сподири следващата мълния.
РЕЧНИК
БЕЛЕЖКА ПО ДАТИРОВКИТЕ В НАСТОЯЩИЯ РЕЧНИК.
Томанският календар (създаден от Тома дур Амид) се наложил около две столетия след смъртта на последния мъж Айез Седай. По него се датирали хрониките на годините след Разрушението на света (СР). Толкова много от тези хроники били унищожени по време на Тролокските войни, че след края им се разгорял спор за точната начална година по старата система. Таим от Гадзара предложил нов календар, който увековечавал освобождението от тролокската заплаха и отбелязвал всяка нова година като „Свободна година“ (СГ). Гадзарският календар получил широко разпространение двадесетина години след края на войните. Артур Ястребовото крило направил опит да наложи свой календар, ознаменуващ основаването на неговата империя (ОО, или „От основаването“), но днес го цитират само историци. След опустошителните разрушения и гибел, причинени от Стогодишната война, Юрен дин Джубаи Реещия се буревестник, учен от Морския народ, изобретил четвърти календар, който бил наложен от панархеса Фареде Тарабонска. Днес се използва така нареченият „Фаредски“ календар, датиращ от условно възприетата година на края на Стогодишната война и отбелязващ годините на Новата ера (НЕ).
Арад Доман: Държава на Аритския океан, в момента разкъсвана от гражданска война и от войни срещу самообявилите се за Преродения Дракон. Столицата й е Бандар Еваан. В Арад Доман владетелят (крал или кралица) се избира от съвет на главенстващите търговските гилдии (Съвета на търговците). Кралят или кралицата трябва да е от знатното съсловие, не от търговското, и се избира пожизнено. По закон те имат абсолютна власта, но могат да бъдат детронирани с гласовете на три четвърти от Съвета. Сегашният владетел е крал Алсалам Саийд, лорд на Алмадар, Върховен трон на дома Алмадар. Настоящото му местопребиваване до голяма степен е забулено в мистерия.
Аша’ман: (1) На Древния език, „Страж“ или „Стражи“, но винаги защитник на истината и справедливостта. (2) Име, дадено както общо, така и за определен ранг на мъжете, дошли в Черната кула, близо до Кемлин в Андор, за да се учат да преливат. Обучението им е съсредоточено главно върху начините за използване на Единствената сила като оръжие, и като още една отлика от порядките в Бялата кула, след като те се научат да улавят сайдин, мъжката половина на Силата, от тях се изисква да извършват всички домакински шетни и физически труд с помощта на Силата. Новозаписаният получава степента „боец“; той носи обикновено черно палто, наречено „куртка“, с висока яка според обичая на Андор. Издигнат ли го в ранга на „вречен“, получава правото да носи сребърна игла, наречена „Мечът“ на яката на куртката си. С издигането му в степен „Аша’ман“ получава правото да носи „Драконовата игла“, от злато и червен емайл, която се поставя на яката от другата страна на „Меча“. Въпреки че много жени, в това число и съпруги, бягат, когато разберат, че мъжете им всъщност могат да преливат, немалко мъже в Черната кула са женени и използват една разновидност на връзката на Стражника, за да обвържат жените си. Същата връзка, но изменена така, че да принуждава към покорство, наскоро е използвана, за да обвърже и пленени Айез Седай.