Черните хрътки: Твари на Сянката, създадени с покварата на Тъмния от вълчия сой. Макар външно да наподобяват хрътки, те са по-черни от нощ и са големи колкото дребни коне. Обикновено бягат в глутница от по десет-дванайсет, въпреки че са забелязвани дири и от по-големи глутници. По мека земя не оставят следи, ала оставят отпечатъци върху камък и често са придружени от миризма на изгоряла сяра. Обикновено не излизат в дъждовно време, но ако са тръгнали, дъждът няма да ги спре. Хванат ли нечия следа, трябва да се излезе срещу тях и да бъдат надвити, инак смъртта на жертвата е неизбежна. Единственото изключение е, ако жертвата успее да се добере до другия бряг на река или поток, тъй като Черните хрътки не влизат в течаща вода. Или така поне се смята. Кръвта и слюнката им са отрова и ако капка от тях се допре до кожата, жертвата ще умре бавно и много мъчително. Виж също Дивия лов.
Шара: Загадъчна земя, разположена на изток от Айилската пустош. Земята е защитена както от негостоприемната природа, така и от вдигнати от хората стени. За Шара се знае твърде малко, тъй като населението на тази земя изглежда много усърдно пази културата си в тайна. Шаранците отричат да са ги засягали Тролокските войни, въпреки противоположните твърдения на айилците. Те отричат и всякакво знание за опита за нашествие на Артур Ястребовото крило, въпреки историческите записки на свидетели от Морския народ. Малкото изтекла информация разкрива, че шаранците се управляват от абсолютен монарх — Ш’боан, ако е жена, и Ш’ботай, ако е мъж. Този монарх властва точно седем години, след което умира. Тогава властта минава в ръцете на съпруга съпругата на владетеля, който управлява точно седем години и умира. Този модел се е повтарял още от времето на Разрушението на света. Шаранците вярват, че смъртта е „По волята на Шарката“. В Шара има преливащи, известни с името Айад, които при раждането си биват татуирани по лицето. Жените Айад прилагат строго законите, засягащи Айад. Сексуална връзка между един Айад и не-Айад се наказва със смърт за не-Айад, като Айад също го (я) убиват, ако се докаже насилие от негова (нейна) страна. Ако от такъв съюз се роди дете, то се оставя изложено на природните стихии и умира. Мъжете Айад се използват единствено за оплождане, щом достигнат двадесет и една годишна възраст или започнат да преливат, което настъпи първо, жените Айад ги убиват, а тялото се изгаря. Предполага се, че Айад преливат Единствената сила само по заповед на Ш’боан или Ш’ботай, които винаги са обкръжени от жени Айад. Дори самото име на земята е под съмнение. Известно е, че местните обитатели се наричат с много различни имена, в т.ч. Шамара, Ко’дансин, Томака, Кигали и Шибуя.
Шей’мошиев: На Древния език — „сведени очи“ или „притворени очи“. При сеанчанците да кажеш, че някой е „станал шей’мошиев“ означава, че е изгубил достойнството си. Виж също: шей’таер.
Шей’таер: На Древния език — „открити очи“ или „равен поглед“. При сеанчанците е свързано с честта, с достойнството, със способността да погледнеш някого в очите. Възможно е да „бъдеш“ или да „имаш“ шей’таер, което означава, че някой има чест и достойнство, и също така да „спечелиш“ или да „изгубиш“ шей’таер. Виж също: шей’мошиев.
Шен ан Калхар: На Древния език — „Бандата на Червената ръка“. (1) Легендарна група герои, извършили много подвизи и най-накрая загинали в защита на Манедерен, когато тази страна била унищожена през Тролокските войни. (2) Военно формирование, събрано почти по случайно стечение на обстоятелствата от Мат Каутон и организирано според изискванията на върховете на военното изкуство от времената на Артур Ястребовото крило и непосредствено преди него. Виж също: Червените ръце.