Яка и доста висока за кайриенка, висока почти колкото самата Самицу, с няколко снопчета сива коса, измъкнали се изпод дантелената й шапчица, жената трябваше да е дежурната главна готвачка, защото всички, доколкото виждаше Самицу, бързо закимаха съгласни, захихикаха и зацвъркаха съвсем угоднически:
— О, права сте, госпожо Белдаир.
Слугите си имаха своите йерархии, поддържани толкова стриктно, колкото и в самата Кула.
— Пък и не се полага на таквиз като нас да клюкарстваме за таквиз работи, майстор Ледар — продължи едрата жена. — Айезседайска работа е туй, не е за таквиз като вас и мене. Я ни разкажете повечко за Граничните земи. Наистина ли сте видели тролоци?
— Айез Седай — измърмори един мъж, скрит от тълпата около масата. Трябваше да е спътникът на Ледар. Сред хората в кухнята тая заран Самицу не забелязваше възрастни мъже. — Кажете ми, наистина ли мислите, че те са обвързали ония мъже, за които споменахте, ония ашамани? Като Стражници? А оня, дето е умрял? Така и не казахте как.
— Ами че то Прероденият Дракон го уби — изчурулика Елдрид. — Че за к’во друго ще овържат Айез Седай един мъж, ако не за Стражник? О, ужасни бяха тия ашамани, казвам ви. Само като те погледнат, на камък могат да те обърнат. Можеш да ги познаеш само като ги видиш, знаете ли. Имат едни такива страшни очи — светкат, светкат.
— Я млъквай, Елдрид — сряза я госпожа Белдаир. — Може и ашамани да са били, може и да не са били, майстор Долни рид. Може да са били обвързани, може и да не са били. Мога само да ви кажа, пък и всеки друг, че бяха с него. — Натъртването в гласа й ясно показваше за кого говори; Елдрид може и да смяташе Ранд ал-Тор за страшен, но тази жена не искаше дори името му да изрече. — И скоро след като той се махна, не щеш ли Айез Седай почнаха да им казват какво да правят, и те го правеха. Разбира се, всеки глупак знае, че трябва да прави каквото му каже една Айез Седай. Все едно, всички те вече си отидоха. Ама вие защо толкоз разпитвате за тях, майстор Долни рид? Това име андорско ли е?
Ледар отметна глава, размя се и гръмовният звук изпълни стаята. Ушите му се размърдаха бързо-бързо.
— Ох, искаме да научим всичко за местата, където гостуваме, госпожо Белдаир. Граничните земи, казвате? Човек може да си мисли, че тука е студено, но в Граничните земи сме виждали дървета, разцепени като кестени в огъня от студа. В реката има ледени блокове, носи ги течението, но сме виждали реки, широки колкото Алгуеня, така замръзнали, че търговците могат да карат през тях керваните си с натоварени фургони, и мъже, които ловят риба в дупки, издълбани в леда, цял разтег дебел. А нощно време в небето има едни такива листи от светлина, ще речеш, че пращят, и толкова ярки, че затъмняват звездите, и…
Дори госпожа Белдаир се наведе към огиера, запленена от разказа му, но един от младите чистачи, прекалено нисък, за да може да види над раменете на възрастните, се озърна и се опули, щом видя Самицу и Сашале. Погледът му замръзна като уловен в капан, но ръката му зашари да дръпне ръкава на госпожа Белдаир. Първия път тя само го избута, без да се обърне. При второто дръпване извърна намръщено глава и мръщенето изчезна мигом, щом и тя видя двете Айез Седай.
— Милостта да ви благослови, Айез Седай — рече тя и припряно заприбира изсипалата се коса под шапчицата, докато приклякаше. — С какво мога да ви бъда полезна? — Ледар млъкна по средата на изречението и ушите му за миг щръкнаха. Не погледна към вратата.
— Искаме да поговорим с посетителите ви — каза Сашале и влезе в кухнята. — Няма да ви безпокоим дълго.
— Разбира се, Айез Седай. — Дори едрата жена да се беше изненадала, че две Сестри искат да говорят с посетители на кухнята, не го показа. Главата й се завъртя насам-натам да обхване с поглед всичко, после тя плесна с пълните си длани и взе да нарежда припряно:
— Елдрид, тая ряпа сама няма да се обели. Кой наглеждаше смокиновия сос? Сухи смокини трудно се преглъщат! Къде ти е лъжицата за поливане, Каси? Андрил, тичай да донесеш една… — Готвачки и чистачки се пръснаха във всички посоки и кухнята скоро се изпълни с дрънчене на котли и лъжици, въпреки че всички явно се стараеха да са колкото може по-тихи и да не безпокоят двете Айез Седай. Явно се стараеха изобщо да не поглеждат към тях, макар това да включваше много кривене.
Огиерът бавно се надигна — главата му стигна почти до дебелите тавански греди. Облеклото му беше точно каквото Самицу помнеше от предишната си среща с огиер: дълго тъмно палто, което се уширяваше над дългите, загърнати надолу ботуши. Петната по него говореха, че е пътувал дълго. Той се извърна едва наполовина към нея и Сашале, докато правеше поклона си, и затърка едрия си нос все едно, че го е засърбяло, като скри отчасти широкото си лице. Изглеждаше доста млад за огиер.