— Защото, при цялото ми уважение, съм длъжен да отчета факта, че известен брой хора ще приемат смъртта на Крейг Пилки за радостна новина — отвърнах.
Дамлер изглеждаше потресен.
— Това прозвуча отвратително.
— Кой би могъл да желае смъртта му? Имате ли някаква представа? Знам, че е имало заплахи.
— Никой. За бога!
— Трудно ми е да повярвам — отсякох. — Изобщо не ни помагате да открием този убиец.
Дамлер стана от стола си. Червенината по лицето и шията му ярко изпъкваше на фона на бялата му риза.
— Срещата ни приключи.
— Седни — казах. — Моля те. — Изчаках го да седне и продължих. — Отлично разбирам, че не искаш да даваш на вашите критици повече ефирно време от това, което вече са използвали. Вие сте компания за реклама и връзки с обществеността, разбирам и това. Но аз не съм репортер от „Поуст“, Сид. Аз трябва да разбера кои са били враговете на Крейг Пилки — и не ми казвай, че той не е имал такива.
Дамлер се облегна назад с ръце зад тила. Изглеждаше така, сякаш очакваше да му сложа белезници.
— Предполагам, че би могъл да започнеш с някои от асоциациите на собственици на недвижими имоти — най-после рече той. — Не бих казал, че са големи почитатели на Крейг. — Той въздъхна и погледна часовника си. — Освен това: цялата общност на потребителите, откачените блогъри, анонимните автори на обидни имейли. Избери си. Може да се свържеш и с Ралф Нейдър3 за съдействие.
— Някаква част от тази информация събрана ли е на едно място? — попитах аз, без да обръщам внимание на сарказма му.
— Естествено, стига да засяга клиентите ни. Но ще ти трябва съдебно разпореждане, преди дори да си помисля дали изобщо да припариш до нея. Информацията е поверителна.
— Подозирах, че точно така ще реагираш — казах аз и поставих два комплекта документи на бюрото му. — Едно разпореждане за файловете и едно за имейлите. Бих искал да започна с кабинета на Пилки. Ще ме заведеш ли, или сам да го намеря?
11.
Скъпи Шибаняко,
Надявам се, че си доволен от себе си. Може би някой ден ще изгубиш СОБСТВЕНАТА си шибана работа и СОБСТВЕНАТА си къща и тогава ще добиеш някаква ШИБАНА ИДЕЯ какво причиняваш на невинни хора от РЕАЛНИЯ свят.
Много — но не всички — от писмата звучаха в този стил. Едно ще ви кажа — когато хората побеснеят, стават много изобретателни в ругатните!
Авторите бяха гневни, разочаровани, агресивни, съкрушени, луди. Богат диапазон от емоции. Съдебното ми разпореждане важеше до десет вечерта, но и до сутринта нямаше да успея да прочета цялата анонимна поща в кабинета на Пилки.
След известно време се уморих от служителите, които непрекъснато си намираха повод да минат бавно покрай кабинета, затова затворих вратата и продължих да сортирам.
Писмата идваха от цялата страна, но най-вече от Канзас, родния щат на Пилки. Пишеха му хора, останали без дом, загубили спестяванията си или семейното си щастие — най-различни хора, които бяха се разорили и прехвърляха голяма част от вината за това върху „Кей стрийт“ и Вашингтон.
Коментарите в интернет блогове — или поне онези, проследени от „Д-М“ — бяха по-радикални и имаха по-скоро политическа, отколкото личностна насоченост. Една група, наречена „Център за обществена отговорност“, имаше най-голямо присъствие в тази колекция от мнения. Те — макар че не бих се изненадал, ако авторът бе един човек, заврян в някое мазе — имаха блог „На борба с властта“, в който редовно поместваха изявления. Последната статия беше озаглавена „Робин’ дъ Худ4: Кради от бедните и давай на богатите“.
Използвайки принципите на свободния пазар като свое тефлоново покритие, вашингтонският клуб „Момчета и момичета“ — или иначе казано, банковите лобисти и наши избраници — бълва един след друг празни чекове за своите корпоративни приятелчета. Да, същите онези хора, които свалиха на колене икономиката на тази държава, но с тях продължават да се отнасят като с кралски особи на Капитолийския хълм. И познайте кой плаща за това! Вие, с вашите пари, с вашите долари, които отделяте за данъци. По моите разбирания това се нарича кражба, а всичко това се случва точно пред очите ви.
Кликнете върху тази връзка и ще откриете домашните адреси и телефонните номера на някои от най-крупните и безскрупулни крадци във Вашингтон. Обадете им се някой път по време на вечеря и ги уведомете как се чувствате. Или по-добре ги изчакайте да излязат, влезте с взлом в домовете им и си вземете от парите им, спечелени с пот на челото. И вижте дали ще им хареса.
3
Американски адвокат от ливански произход, посветил живата си на последователна борба за разкриване на злоупотреби с политическата власт и с властта на мощните корпорации. — Б.пр.
4
Игра на думи от