— Алекзандър Джоузеф Крос, задавай ми този въпрос колкото пъти искаш, отговорът винаги е да. Винаги е бил и винаги ще бъде.
17.
Ала аз още не бях приключил — нали съм си романтичен глупак. От „Непорочно зачатие“ тръгнахме обратно към града и се регистрирахме в хотел „Парк Хаят“, където щяхме да прекараме нощта. Бях предупредил Нана, че няма да се приберем вкъщи.
След като пиколото ни остави сами в апартамента, Бри се огледа наоколо и попита:
— Алекс, колко ни струва всичко това?
Бях поръчал да изстудят бутилка „Просеко“ и й подадох чашата.
— Е, може би няма да успеем да осигурим колеж за Деймън след тази нощувка, но пък гледката си я бива, нали?
После седнах на малкия роял — точно заради него избрах това място — и започнах да свиря. Придържах се към стари, популярни любовни песни — „Нощ и ден“, „Някой да бди над мен“ и други, — всяка от които съдържаше лично послание за Бри. И се въздържах от пеене според желанието на публиката.
Бри седеше до мен, на пейката пред пианото, слушаше и отпиваше от виното си.
— Какво съм направила, та да заслужа всичко това? — попита накрая тя.
— О, тази част все още предстои — казах. — Свързано е със събличане на всичките ти дрехи. Бавно. Една по една.
Ала преди това поръчахме храна от таверна „Блу Дък“ и вечеряхме в стаята. Поделихме си всичко — салата с рукола и портокал, прясна риба тон, раци с меки черупки и шоколадов кейк с топъл пълнеж за двама.
Отворих бутилка шампанско „Кристал“ с десерта и после го допихме в голямата вана.
— Чувствам се така, сякаш вече сме започнали медения си месец. Първо в църквата, а сега това — каза тя.
— Считай го за генерална репетиция — отвърнах аз и прокарах лавандуловия сапун по гърба й, а после и по дългите й крака. — Просто няколко хапки от бъдещето ни.
— Ммм, харесва ми на вкус това бъдеще. — Тя докосна с устни рамото ми и лекичко го захапа, а аз зарязах сапуна и продължих с ръце.
Накрая буквално се изляхме от ваната направо на пода. Направих заместител на меча кожа от два пухкави хотелски халата за баня и прекарахме следващите няколко часа в опити да се наситим един на друг.
Първия път, когато доведох Бри до оргазъм, тя отметна глава назад и отвори безмълвно уста, но продължи да стиска кръста ми с удивително силните си ръце.
— Ела по-близо, Алекс. О, господи, по-близо. По-близо!
Имах чувството, че нищо не може да мине помежду ни, буквално или преносно. Чувствах се на милиони километри от всичко, освен от нея и исках тази нощ никога да не свършва.
Ала тя щеше да свърши — и то твърде скоро.
18.
Хотелският телефон звънна точно в полунощ. По-късно щях да осъзная, че това не е било случайност. Полунощ е и началото на нов ден, а човекът от другата страна на слушалката имаше точно това предвид, буквално.
— Алекс Крос — казах.
— Че и романтичен, освен всичко друго. Обясни ми, детектив Крос, как успяваш?
Гласът на Кайл Крейг звучеше като ледена вода — и имаше същия светкавичен ефект да променя всичко.
— Кайл — казах аз, за да го чуе Бри. — Откога си във Вашингтон?
Тя вече седеше в леглото, но щом чу името, грабна мобилния си телефон от нощното шкафче и хукна към банята.
— Какво те кара да мислиш, че съм във Вашингтон? — попита Кайл. — Знаеш, че имам очи и уши навсякъде. Не е нужно да съм там, за да знам всичко.
— Така е — потвърдих. Полагах огромно усилие да звуча спокойно. — Но аз съм един от любимите ти субекти.
Той се засмя съвсем тихичко.
— Бих искал да ти кажа, че ме ласкаеш, но не мога. Е, разкажи ми за семейството. Как е мама Нана? Как са децата?
Това не бяха въпроси, а заплахи. И двамата го знаехме. Любимата тема на Кайл — семейството. Може би защото неговото беше напълно прецакано. Всъщност той беше убил и двамата си родители. По различно време. Достатъчно основание да захапя стръвта, но аз успях да запазя самообладание.
— Кайл, защо се обаждаш? Ти винаги имаш основателна причина за всичко, което правиш.
— Така и не успях да видя Деймън — продължи той. — Сигурно още е в академията „Къшинг“, нали? Това е някъде на запад от Устър, прав ли съм? Обаче Али! Как бързо расте това момченце!
Стиснах ръба на матрака със свободната си ръка. Идеята, че децата ми присъстват в мислите на Кайл, ми идваше в повече.