Ала имаше нещо, което вече знаех със сигурност — заплахите и предупрежденията просто наливаха масло в огъня му. Той винаги бе изпитвал безумно желание да се съревновава с мен, съвсем буквално. Първия път ми беше почти невъзможно да го победя.
Как, по дяволите, да се справя с това отново?!
— Кайл — подех аз с възможно най-спокоен тон, — отказвам да водя този разговор, ако не знам накъде отива. Така че, ако имаш да ми казваш нещо…
— Пепел при пепелта и прах при прахта — каза той. — Не е някаква голяма тайна. Алекс.
— Какво би трябвало да означава това?
— Ти ме попита накъде отива това. Пепел при пепелта и прах при прахта — на същото място, където отива всичко. Е, някои от нас стигат там по-бързо от други, не е ли така? Първата ти съпруга например, но аз нямам заслуга за това.
И тогава желанието му се изпълни. Избухнах, просто нервите ми не издържаха.
— Чуй ме хубаво, боклук такъв! Стой далеч от нас. Кълна се в господ, че ако някога…
— Ако някога какво? — отвърна на огъня той със същата енергия. — Нараня тъпото ти семейство? Очистя безценната ти годеница? — Тонът му се промени за секунди в изпепеляващ гняв. — Как се осмеляваш да ме заплашваш? Нима ти заслужаваш това, което имаш? А можеш ли да преброиш колко човешки живота си отнел ти, Алекс? Колко семейства си разбил с онзи твой 9-милиметров? Ти нямаш дори представа какво е това загуба — все още нямаш, шибан лицемер такъв!
За пръв път го чувах да избухва така. Кайл рядко използваше ругатни. Поне онзи Кайл, когото познавах.
Дали се променяше по някакъв начин, или това бе просто поредният му театър?
— Искаш ли да ти кажа коя е истинската разлика помежду ни, Алекс? — продължи той.
— Аз вече знам разликата — отвърнах. — Ти си луд, аз не съм.
— Разликата е, че аз съм жив, защото никой от вас все още не е успял да ме убие, а ти си жив, защото аз все още не съм решил да те убия. Моля те, кажи ми, че този очевиден факт не ти е убягнал.
— Аз няма да те убивам, Кайл. — Вече не можех да се контролирам, думите просто сами се изливаха от устата ми. — Ще направя всичко възможно да изгниеш до смърт, бавно, като те върна в старата ти килия в Колорадо. Там ти е мястото.
— О, това ми припомня… — започна той, а после внезапно затвори. Типично за Кайл, просто още един начин да каже, че той е започнал това и той ще го довърши по неговия си начин. Да властва и да контролира, за него бе от първостепенно значение.
Бри внезапно се появи до мен и ме прегърна.
— Говорих с Нана — каза тя. — Всичко е наред, но й казах, че се прибираме у дома. Обадих се и в управлението да изпратят полицейска кола. Вече пътуват натам.
Станах и започнах да се обличам по най-бързия начин. Целият треперех от гняв, но не само заради Кайл.
— Оплесках нещата, Бри. Здравата ги оплесках. Не мога да му позволя да припари толкова близо до мен. Не и по този начин. Не мога! Това само ще влоши нещата.
Ако изобщо беше възможно.
19.
Дяволите да го вземат! За всичко.
Кайл току-що бе постигнал точно онова, което искаше, а именно — да се внедри в живота ми. Имаше номера ми, образно казано, и аз нямах друг избор, освен да приема обаждането му.
Когато пристигнахме у дома, отпред вече пазеше патрулна кола и имаше още един униформен полицай отзад, до гаража. Сампсън също бе там; нямах представа кой му се бе обадил, но се зарадвах да го видя.
— Всичко е наред, захарче, държим нещата под контрол — каза той веднага щом влязохме. Двамата с Нана се мотаеха в кухнята. Тя дори беше успяла да му приготви пържени картофи и сандвич с шунка.
— Това не е всичко. — Полагах огромно усилие да говоря тихо, за да не събудя децата на горния етаж. — Искам да евакуирам семейството си. Трябва да поговорим за това.
— О, така ли? — обади се Нана и температурата в стаята спадна с десетина градуса.
— Нана…
— Алекс, не. Не отново. С децата прави каквото намериш за добре. Но аз изобщо не се шегувах последния път, когато казах, че това ще бъде за последно. Не мърдам от тази къща и това е последната ми дума по въпроса.
Преди изобщо да успея да й отговоря, тя реши, че все пак не е приключила.
— И още нещо. Ако този Кайл е толкова добър, колкото ти твърдиш, тогава няма никакво значение къде ще отведеш децата. В такъв случай, детектив Крос, ще ти се наложи да ги защитиш там, където са. — Гласът й трепереше, но пръстът й не помръдваше, насочен право в лицето ми. — Защити дома си. Алекс. Направи го! Казват, че си добър професионалист.