Тя удари с длан два пъти по масата и отново се облегна назад. Бе дошъл моят ред.
Първо поех въздух и преброих до десет. После помолих Бри да подаде сигнал до всички постове.
— Разпространи го в цялата вашингтонска правораздавателна система, всички юрисдикции, после до Националния информационен център за криминални престъпления към ФБР възможно най-бързо.
Щяхме да се нуждаем и от съдебно разпореждане. Тази задача се падна на Сампсън.
Аз се обадих в управлението на ФБР в Денвър. Чисто технически Кайл беше техен случай, тъй като бе избягал от затвор в Колорадо.
Някой си агент Трембли ми съобщи по телефона, че не разполагат с никаква нова информация, но той незабавно ще се свърже с всички техни средноатлантически клонове. За тях това също бе случай с приоритетно значение, и то не само заради вредите, нанесени от Кайл върху репутацията на Бюрото. Имах усещането, че първият ми сутрешен разговор ще бъде с Джим Хийкин от Дирекцията във Вашингтон.
Междувременно проведох още един разговор — след като събудих моя добър приятел, а понякога и спаринг-партньор, Ракийм Пауъл.
Ракийм имаше зад гърба си петнайсет години работа в системата на полицията, от които осем — като детектив в 103-ти участък. После, в рамките на шест месеца, в живота му се случиха две събития — ожени се и го простреляха, в тази последователност — и кариерата му приключи.
Никой не бе допускал, че Ракийм някога ще напусне полицията и ще се задоми, но днес той вече имаше собствена охранителна фирма в Силвър Спринг, а аз бях на път да му стана клиент.
До седем сутринта вече имах план. Двамата с Бри щяхме да водим и да посрещаме децата от училище, заедно със Сампсън като подкрепление. Фирмата на Ракийм щеше да охранява двата входа на къщата през нощта, както и денем — ако се наложеше. Освен това щяха да прекарат първия ден в оглед на всички възможни места за проникване в къщата и да монтират алармени системи, преди децата да са се прибрали от училище.
Нана тропна с крак и каза, че не желае агенти от ФБР в задния си двор, ала този път аз успях да наложа моето мнение по въпроса. Точно според инструкциите й правех всичко необходимо, за да защитя семейството и дома си. На този етап двамата с нея почти не си говорехме и никой не одобряваше случващото се, ала нямахме друг избор.
Живот под обсада. Добре дошъл отново, Кайл Крейг.
20.
Животът продължава — независимо дали си готов, или не.
Щом оставих децата на училище, тръгнах към „Сейнт Антъни“ и пристигнах тъкмо навреме за втората си сутрешна среща, след като бях изпуснал първата. Давах безплатни консултации в болницата още от времето, когато приключих с частната си практика. Тези хора не можеха да си позволят дори елементарни психиатрични грижи, така че се радвах да помагам, с каквото мога. Освен това ми помагаше да държа ума си буден и винаги да съм нащрек.
Бронсън Джеймс — Пук-Пук, влезе в малкия ми мрачен кабинет с рапърска походка и наперен, както винаги. Познавах го от единайсетгодишен; сега той беше малко по-голям, но много по-уверен и по-самонадеян в циничното си отношение към света.
Откакто работех с него, той бе загубил двама от приятелите си, а болшинството от хората, на които се възхищаваше — улични бандити, не много по-възрастни от него, — също не бяха между живите.
Понякога имах чувството, че аз съм единственият човек на света, на когото му пука за Бронсън — с което не искам да кажа, че с него се работи лесно, защото изобщо не е така.
Той седна на дивана срещу мен и вирна нос към тавана — може би гледаше нещо там, а може би просто ме игнорираше.
— Нещо ново от последния път? — попитах.
— Нищо, за което бих могъл да говоря — каза той. — Човече, защо винаги носиш „Старбъкс“ тук?
Погледнах към картонената чашка в ръката си.
— Защо? Обичаш ли кафе?
— Не. Не близвам кафе. Гадно е. Обаче харесвам ония фрапучино боклуци, дето ги продават.
Усетих как ми пуска стръв. Сякаш искаше да му донеса някакво лакомство следващия път. Да го поглезя. Това бе един от редките проблясъци, когато детето в него се показваше през бронята, която той носеше ден и нощ.