Ала преди това той направи точно онова, което Крос най-малко очакваше. Обърна му гръб и коленичи на пода, за да огледа още веднъж дупката в черепа на жертвата.
Кожата около входната рана имаше синьо-черен цвят. Част от косата на човека бе засмукана навътре заедно с куршума при проникването му през костта. Толкова ефикасно. Толкова безпристрастно. Кайл започваше да харесва този убиец.
— Колкото до балистиката — каза най-после той и отново се изправи, — аз залагам на 7.62х51, натовски боеприпас, без гилзата. А стрелецът е преминал някаква военна подготовка.
— Чел си доклада — заяви Алекс. Спести си похвалите, просто отбелязваше. — Да, определено не бих отказал балистична експертиза от Бюрото за потвърждение, но нека изчакаме пристигането на мобилния екип, преди да предприемем каквото и да било. А дотогава искам от теб да се оттеглиш.
Крос не би могъл да бъде по-предсказуем от това. Точно в този момент се надяваше някакво малко торнадо да отнесе този напорист нов агент от ФБР, който несъмнено е поредният самонадеян задник с напомпано чувство за превъзходство — нещо като самия Алекс по времето, когато и той се е подвизавал като агент от ФБР.
— Виж какво — каза Кайл, — нямам намерение да изтъквам кой какви заслуги има в този случай. В крайна сметка ще се намеси федералната прокуратура и те ще оберат лаврите, независимо кой е свършил черната работа, не е ли така?
— Сийгъл, точно в момента нямам никакво време за това. Аз…
— Ала не се заблуждавай. — Кайл остави и последната следа от приятелската усмивка на Сийгъл да изчезне от лицето му. — Имаме две произшествия и три жертви. Това е федерално престъпление. Така че избирай: или работи с нас, или се разкарай от пътя ни. — Той навири брадичка и показа на Крос чисто новата си трапчинка. — Само едно обаждане, и цялото това местопрестъпление може да се превърне в мое частно голф игрище. От теб зависи, детективе. Какво избираш?
26.
Отне ми около десет секунди да разбера какво се опитва да ми каже Макс Сийгъл, но нямах никакво намерение да търпя тона му.
— Виж какво, Сийгъл, няма да се преструвам, че мога да те държа настрана от този случай. Излишно е да го правиш и ти — казах му. — Аз обаче трябва да изясня нещо много важно. Този случай е на Вашингтонската полиция. Аз съм детектив от отдел „Убийства“, а ако искаш да го обсъдиш с началника ми, той е отвън. Междувременно, ако ще се налага да ти обяснявам колко бързо изстива едно местопрестъпление, значи изобщо не ти е мястото тук.
Естествено, само след броени часове със случая щеше да се заеме пълна оперативна група, а аз вероятно щях да съм принуден да работя със същия този самонадеян глупак от Бюрото. Точно в този момент обаче нямахме време за словесен двубой. Нито той, нито аз.
Сампсън се появи от задния двор и ме изгледа така, сякаш казваше: Този пък кой е? Наложи се да ги представя един на друг.
— Двамата с агент Сийгъл тъкмо сравнявахме теориите си — добавих аз в опит да разсея напрежението. — Той също е на мнение, че стрелецът има военна подготовка.
Сийгъл веднага отвори уста и отново започна да говори — или по-точно да разтяга локуми.
— Военните снайперисти се целят във високопоставени мишени — длъжностни лица, цивилни граждани. И не в президента на банката, а в конгресмена и в лобиста, който го финансира. И не в данъкоплатеца, който краде от Чичо Сам, а точно обратното.
— Убиец за обикновения човек — каза Сампсън.
— Получил най-доброто обучение в света. — Сийгъл се протегна и почти докосна с пръст черната дупка, разположена на два сантиметра над лявото ухо на Мел Длоухи. — Тази точност не лъже.
Слушах, без да се намесвам. Този човек искаше да поучава, не да сътрудничи, ала все пак беше доста добър в онова, което правеше. Ако тук имаше неща, които той би могъл да види, а аз не, значи трябваше да си държа езика зад зъбите за достатъчно дълго време и да разбера кои са те.
Откак се помнех, точно това беше изписано на елин от магнитите върху стария хладилник на мама Нана: Ако животът ти предложи лимони, направи си лимонада.
27.
Улицата пред къщата на семейство Длоухи се пълнеше бавно и упорито — великолепна гледка. Дени и Мич се мотаеха в края на тълпата; не твърде близо, но достатъчно, за да я виждат. Имайки предвид ужасната нощ в приюта след първото убийство. Дени реши, че Мич има нужда от положителни емоции.