Момчето повдигна долния край на въздългата си бяла блуза и показа черната кожена дръжка на нож, който сигурно стигаше чак до средата на кльощавия му крак.
— Имаш ли нещо да ми кажеш, отворко? — попита той.
Кайл се усмихна одобрително.
— Бронсън, нали? Или предпочиташ да те наричам Пук-Пук?
— Кой се интересува? — Имаше добре развити инстинкти, ала беше достатъчно глупав. Бронсън издърпа дръжката — съвсем мъничко, колкото да се изфука със стоманеното острие.
Кайл се изтегли встрани от улицата и разтвори сакото си, за да покаже малкия пистолет „Берета“, прибран в кобур под мишницата му. Извади го, хвана го за дулото и го насочи с дръжката към момчето.
Зениците на малкия Бронсън се разшириха — не от страх, а от внезапен интерес.
— Имам изгодно предложение за теб, младежо. Искаш ли да спечелиш петстотин долара?
Втора част
Лисици в кокошарника
29.
Пристигна балистичната експертиза.
Това бе докладът, който всички чакаха с нетърпение, и аз го насрочих да съвпадне с деня, в който Областната разузнавателна група провеждаше конферентния си разговор. На линия беше целият екип от Вашингтонската полиция, както и хората от ФБР, Обединените оперативни групи, Капитолийската полиция — на този етап почти всички бяха ангажирани с този случай.
В разговора се включиха Кейлин Джъргър от Отдела по криминология на ФБР в Куонтико и Алисън Стийдман, която работеше в секцията по огнестрелни оръжия и следи от инструменти на тяхната лаборатория.
Представих ги на останалите и им дадох думата.
— След анализа на фрагментите, открити в черепите на всичките три жертви, сме убедени, че е използвано едно и също оръжие — каза Джъргър на групата. Аз бях получил доклада още сутринта, но за почти всички останали това бе новина. — Калибър 7.62 може да бъде свързан с десетки оръжия, но съдейки по естеството и разстоянието на тези изстрели, ние смятаме, че става въпрос за първокласна снайперистка система. Това ограничава възможностите до седем.
— Оттук нататък става още по-интересно — включи се агент Стийдман. — Четири от въпросните седем са пушки с надлъжно въртящ се затвор. По думите на всички свидетели първите две жертви, Винтън и Пилки, са улучени почти едновременно, с интервал не повече от две секунди. Това е твърде бързо за надлъжно въртящия се затвор, което свежда възможностите до три полуавтоматични пушки — М-21, М-25 и по-новия модел М-110, която е истинско произведение на изкуството. Не можем да изключим никоя от трите, но тези изстрели са били направени през нощта при различно осветление, а М-110 си има вградена термална оптика.
— Всичко това доказва предположението, че вашият стрелец е много добре оборудван — каза Джъргър.
— Колко трудно е да се снабди човек с М-110? — Разпознах гласа на Джим Хийкин от дирекция „Разузнаване“.
— Произвеждат се само на едно място — каза Стийдман. — Оръжейна компания „Найтс“ в Тутисвил, Флорида.
Вече бях проучил тази информация, затова взех думата.
— По принцип цялата оръжейна наличност на „Найтс“ може да бъде проследена — обясних. — Ала щом тези системи стигнат до бойното поле, предимно в Ирак и Афганистан, те могат да изчезнат, както често се случва на практика. Сувенири от войната и прочее. Почти невъзможно е да бъдат проследени.
— Детектив Крос, аз съм капитан Оливерез от Капитолийската полиция. Вие не споменахте ли в доклада си, че откритите пръстови отпечатъци на Осемнайсета улица не са на военен?
— Да — потвърдих. — Но все още не сме готови да отхвърлим връзката с военните, от гледна точка на това как е придобито оръжието и как е било използвано. Всъщност това повдига и следващия въпрос в дискусията ни. — Размишлявах над това от часове, но вече наистина не виждах смисъл да го пазя в тайна от групата. — Позволете ми да уточня нещо, преди да започна — вметнах. — Искам това да остане извън вниманието на пресата, докато не попаднем на някакво доказателство, което да подкрепи въпросната теория. Знам, че в групата има доста хора, но разчитам на вашата дискретност.
— Каквото се случва във Вегас… — пошегува се някой, а неколцина от останалите тихичко се засмяха.
— Работата е там — продължих, — че всички тези системи, за които говорим, са оръжия за групово обслужване. Военният модел на бойното поле е един стрелец и един артилерийски коректор. — Чух как хората от по-малките групички в различните конферентни зали започнаха да шушукат помежду си. — Така че разбирате накъде бия. Това може да е сянката на две хиляди и втора. Тук най-вероятно не става въпрос за един стрелец, а за екип от двама души.