Почувствах се едновременно ядосан и изненадан от този въпрос. Проблемът бе в това, че Дол си разбираше от работата.
В интерес на истината имах един стар приятел — Джером Търман от Първо районно, — който тихомълком разследваше тези свидетелски показания от нощта на убийството на Длоухи. До този момент разполагахме единствено с километричен списък на автомобили, отговарящи на това описание, и никакво доказателство, че имат каквато и да било връзка с убийствата.
Имахме огромно желание да опазим тази информация в тайна, но очевидно някой се бе разприказвал пред пресата — в което имаше известна ирония предвид конферентния разговор и лекцията ми за дискретността преди броени минути.
Дадох единствения възможен отговор:
— Без коментар по този въпрос на този етап от разследването.
Все едно разклатих пържола пред глутница бесни кучета. Цялата журналистическа маса пристъпи още по-близо към нас.
— Хора! — за втори път изрева Джойс. — Един по един. Знаете процедурата.
Ала това бе изгубена битка. Подхвърлих им още няколко „без коментар“ и застинах като мумия, докато някой най-после не смени темата. Само че вече беше твърде късно. Ако някое от тези превозни средства действително принадлежеше на снайперистите, те вече разполагаха с ясно предупреждение, а ние току-що бяхме загубили ценно преимущество.
Това беше първото сериозно изтичане на информация в разследването, но нещо ми подсказваше, че нямаше да е последното.
31.
Лиза Джамети погледна часовника си може би за десети път. Щеше да почака още пет минути и си тръгваше. Просто удивително — някои хора изобщо не се замисляха, че времето в този бизнес е пари.
Когато изтекоха четири и половина минути от отредените пет, пред къщата спря тъмносиньо BMW. Е, по-добре късно, отколкото никога. Хубава кола.
Тя хвърли поглед на зъбите си в огледалото за обратно виждане, прокара ръка през късата си кестенява коса и излезе да посрещне клиента си.
— Господин Сийгъл?
— Макс — каза той. — Съжалявам, че ви накарах да чакате. Отвикнал съм от градските задръствания.
Здрависа се с нея топло, като приятел, а самият той бе висок, тъмен и достатъчно привлекателен, за да му прости човек без усилие. Съдейки по погледа му, тя реши, че привличането им е взаимно. Интересен мъж, който си струваше чакането.
Влезте — покани го тя. — Мисля, че това място ще ви хареса. На мен поне ми харесва със сигурност.
Тя отвори входната врата и го изчака да влезе пръв. Сравнително прилична къща, една от многото еднообразни постройки по Втора улица в североизточния край на града — с малко надута наемна цена за сегашното състояние на пазара, но напълно подходяща за конкретния наемател.
— Отскоро ли живеете във Вашингтон? — попита тя.
— Преди време живеех тук, неотдавна се върнах — каза той. — Но вече не познавам никого в града.
Разиграваше стандартната ситуация — нов в града, сам и т.н. Липсваше и венчална халка. Лиза Джамети не беше лесна плячка, но веднага разпознаваше изгладнелите мъже, а ако нещо се случеше тук… е, нямаше да е за пръв път.
Тя затвори вратата и превъртя ключа.
— Кварталът е чудесен — продължи тя. — Гърбът на Върховния съд е от другата страна на улицата. Не е най-подходящото място за шумни партита. А отзад има приятно дворче и паркинг встрани от главната улица.
Влязоха в кухнята и тя кимна към прозореца с изглед към гаража.
— Няма нужда да ви казвам какво удобство е това понякога.
— Не — каза той, загледан някъде на юг от очите й. — Медальонът ви е много хубав. Имате добър вкус — и за апартаменти, и за бижута.
Човекът изобщо не си губеше времето.
— А мазето? — изстреля той следващия си въпрос.
— Моля? — попита тя.
— Бих искал да видя мазето. Има такова, нали?
Нормално бе на този етап да попита за горния етаж. Или дори спалнята, ако правилно схващаше намеренията му. Както и да е. Клиентът винаги имаше право, особено ако изглеждаше като този тук.
Тя остави куфарчето си върху барплота в кухнята, отвори вратата на мазето и го поведе надолу по старите дървени стълби.
— Както забелязвате, помещението е сухо и е в добро състояние. Електрическата инсталация е ремонтирана изцяло, а пералнята и сушилнята са само на две години.
Той крачеше из помещението и кимаше одобрително.