— Сигурно се шегуваш — казах. — Колко далеч е това?
— Двеста и петдесет метра, ако не и повече — предположи Греко. Тримата хукнахме нататък.
— Ти спомена, че жертвите са улучени в главите — пътьом попитах аз. — Нали така?
— Да — мрачно отвърна Греко. — Дяволски точни изстрели право в главите. Професионално изпълнение. Надявам се да се е махнал. Не ми се иска да наблюдава и нас отнякъде.
— Професионалист, който освен това разполага и с нужното снаряжение, съдейки по разстоянието — казах. — Със заглушител стрелецът би могъл да остане напълно незабелязан.
— Мамка му, вече намразих този случай — измърмори Сампсън под носа си.
Обърнах се и хвърлих поглед през рамо. От това ниво ресторантът вече не се виждаше изобщо — ако изключим синьо-белите проблясъци от полицейските лампи, които се отразяваха в околните сгради.
Целият този метод на действие — разстоянието до мишената, невъзможният ъгъл, самите убийства (не един безупречен изстрел, а два, и то на оживено място) — бе изключително дързък. Мисля си, че освен всичко друго операцията е имала за цел да ни впечатли — в чисто професионално отношение. Все още не можех да се отърся от шока.
Ала усещах и друго — бавно нарастващ ужас, от който стомахът ми се свиваше. Онзи тон тухли, за който се чудех, току-що се беше изсипал върху главите ни.
8.
Щом се прибрах, прескочих второто и третото стъпало на верандата с дългите си крака, за да избегна скърцането. Минаваше един и половина след полунощ, но в кухнята все още ухаеше на шоколадови курабийки. Те бяха за Джени, по повод на някакво училищно събитие. Поздравих се, че знаех за събитието й, но си отнех точки, поради факта че нямах представа какво е.
Откраднах си една курабийка — много вкусна, с лек дъх на канела в шоколада — и събух обувките си, преди да се промъкна на горния етаж.
В коридора забелязах, че лампата в стаята на Али все още свети. Когато надникнах вътре, Бри спеше до леглото. Али имаше лека температура и тя бе довлякла древния кожен фотьойл — с основна функция на закачалка за неизгладено пране — от нашата спалня.
На скута й лежеше отворена книга от библиотеката — „Мишката и мотоциклетът“.
Челото на Али беше хладно, но той бе изритал настрана завивката си. Трък, мечето му, лежеше с главата надолу върху пода. Завих ги отново — и мечето, и момчето.
Когато се опитах да взема книгата от Бри, пръстите й се впиха в корицата.
— И те живели щастливо до края на дните си — прошепнах аз в ухото й.
Тя се усмихна, но не се събуди, сякаш се бях промъкнал в съня й. Това ми се стори добра идея, затова я взех на ръце и я отнесох обратно в леглото ни.
Изкуших се да сваля долнището на пижамата й, тениската и всичко останало, но тя изглеждаше толкова красива и спокойна точно по този начин, че сърце не ми даде да променям каквото и да било. Вместо това легнах до нея и известно време просто я гледах как спи. Много приятно занимание.
Мислите ми неизбежно се насочиха към случая и към всичко онова, което бях видял.
Беше невъзможно да не се сетя за онези мрачни дни през 2002 г., когато за последен път бях видял с очите си подобна гледка. Думата „снайпер“ все още жегва дълбоко много хора, в това число и мен самия. От друга страна, тук имаше някои дребни, плашещи разлики, съдейки по уменията на този стрелец. Струваше ми се много по-добре планирано. После, слава богу, заспах. Броейки трупове вместо овце обаче.
9.
Когато в 05:30 слязох в кухнята, мама Нана вече беше разтворила „Уошингтън Поуст“ върху масата за хранене. Новината за случая заемаше първа страница, точно над сгъвката: „Снайперист убиец отнема два живота в центъра на града“.
Тя чукна два пъти по заглавието с кокалестия си пръст, сякаш бих могъл да го пропусна.
— Не казвам, че някой, без значение колко е алчен, заслужава да умре — заяви тя без заобикалки. — Това е просто ужасно. Но тези двама мъже не са били ангели, Алекс. Много хора ще останат доволни от тази новина, а на теб ще ти се наложи да се примириш с това.
— Добро утро и на теб.
Наведох се да я целуна по бузата и инстинктивно докоснах чашата с чай пред нея. Студената чаша бе знак, че е будна отдавна. Не обичам да мърморя и да натяквам, но искам да съм сигурен, че си почива достатъчно, особено след прекарания инфаркт. Нана изглежда силна, но все пак е прехвърлила деветдесет.