— Имах пълното право. Любовта ми го дава. Но дори и без нея, ако един мъж не защити жена от нападение…
— Престани! — Глена протегна ръка, с дланта напред, сякаш да спре думите му. — Тук не става въпрос за мъже и жени, а за човешки същества. Секундите, които загуби да мислиш за мен, да се тревожиш за мен, можеха да ти струват живота. Никой от нас няма време да брани другите. Ако не вярваш, че мога да се защитавам сама… че всеки от нас може, няма да стигнем доникъде.
Думите и звучаха логично, но това ни най-малко не го разколеба. Пред очите му все още бе чудовището, което бе скочило към нея.
— А къде щеше да бъдеш сега, ако не бях унищожил онова създание?
— Различно е. Коренно различно.
Приближи се към него и Хойт вдъхна ароматите, които бе втрила в кожата си, толкова женствени.
— Това са глупости и загуба на време.
— За мен не са, така че изслушай ме. Да се бориш заедно с някого и да защитиш боен другар е едно, важно е всички да разчитаме един на друг. Но да ме изтласкаш назад от бойното поле е съвсем друго. Трябва да разбереш и да приемеш разликата.
— Как бих могъл, когато става дума за теб, Глена? Ако те загубя…
— Хойт! — Тя сграбчи ръцете му в нетърпелив жест на утеха. — Всеки от нас може да загуби живота си в тази битка. И за мен е трудно да проумея и да приема това. Но ако ти загинеш, няма да живея с отговорността да знам, че е било заради мен. Не бих го понесла. — Седна на ръба на леглото. — Тази вечер убих. Знам какво е да сложиш край на нещо. Никога не съм предполагала, че ще бъда принудена да използвам силата си по този начин. — Протегна ръцете си напред и се загледа в тях. — Направих го, за да защитя друго човешко същество, и все пак ми тежи. Знам, че ако го бях убила с кол или с меч, щях да го приема по-лесно. Но използвах магия за унищожение. — Вдигна лице към неговото и в очите й се изписа дълбока тъга. — Тази дарба винаги е била нещо светло, а сега е помрачена. Трябва да го проумея и да го приема. И ти трябва да ми позволиш.
— Приемам силата ти, Глена, и всичко, което си способна да направиш с нея. Мисля, че за всички ни ще бъде по-добре, ако работиш само върху магическите техники.
— И да оставя мръсната работа на теб? Далеч от фронтовата линия, на безопасно място, да забърквам отвари в котела си?
— Тази нощ на два пъти едва не те загубих. Затова ще правиш какаото ти кажа.
Глена онемя за няколко мига.
— Е добре, отървах се на косъм. Два пъти застанах лице в лице със смъртта и оцелях.
— Ще обсъдим това утре.
— О, не, не утре. — Махна с ръка и затръшна вратата на банята под носа му.
Той се завъртя, очевидно на границата на търпението си.
— Не използвай силата си срещу мен!
— А ти престани да се перчиш с мъжествеността си пред мен! Не исках да прозвучи така. — В гърлото й напираше смях наред с гнева, и тя замълча, за да си поеме дъх. — Няма да я използвам само когато ти ми наредиш Хойт, и не очаквам да се застъпваш за мен. Беше изплашен за мен, разбирам те, самата аз бях адски изплашена за себе си. Както и за теб, и за всички ни. Но трябва да превъзмогнем уплахата.
— Как? — попита той. — Как да я превъзмогна? Тази любов е нещо ново за мен, както и копнежът и ужасът, които я съпътстват. Когато бях призован за тази мисия, мислех, че ще бъде най-тежкото изпитание в живота ми. Но съм се лъгал. По-тежко е да те обичам и да знам, че мога да те загубя.
През целия си живот бе мечтала да бъде обичана така. Кой човек не мечтаеше?
— Не знаех, че мога да чувствам такава близост с някого. Това е ново изживяване и за мен, трудно ми е и изпитвам страх. Иска ми се да можех да те уверя, че няма да ме загубиш. Но знам, че колкото съм по-силна, толкова по-голям шанс имам да остана жива. Колкото по-силен е всеки от нас, толкова по-голям е шансът ни да оцелеем. Да спечелим битката. — Отново се изправи. — Тази вечер видях Кинг — човек, когото бях започнала да харесвам истински. Съществото, в което го бяха превърнали, искаше кръвта ми, смъртта ми — и тя щеше да му донесе наслада. Не мога да опиша колко е мъчително да видиш това и да повярваш в него. Той беше приятел. Толкова бързо започнах да гледам на него като на приятел.
Гласът и затрепери и трябваше да се обърне и отново да застане до прозореца в тъмнината.
— Въпреки че се борех за живота си, част от мене виждаше в него онова, което той бе преди. Човека, с когото по-скоро готвехме, седяхме и се смеехме заедно. Не можех да използвам силата си срещу него, не можех да я насоча като оръжие. Ако Кийън не беше… — Застана срещу него, изправена като стълб. — Няма отново да проявя слабост. Няма да се поколебая за втори път. Трябва да ми имаш доверие.