— Погледни натам. — Мориган посочи на запад. — Когато блесне светкавица…
Небето притъмня и мълнията излетя от него като стрела, която прониза водната повърхност.
Когато чу сподавения й плач, Хойт я сграбчи в прегръдката си.
— Тъмно е.
— Скоро ще съмне.
Докосна косите й с устни.
— Задава се буря. Тя идва с нея.
— Сънува ли?
— Мориган ме пренесе в друг свят. — Тя се притисна към него. Беше топъл. Истински. — На някакво прекрасно място. Съвършено и невероятно красиво. После настъпи крах и светкавица разцепи водата. Чух ги да ръмжат в мрака.
— Вече си тук. В безопасност.
— Никой от вас не е. — Вдигна устни и отчаяно срещна неговите — Хойт.
Надигна се над него със стройното си тяло и неустоимия си аромат. Бялата й кожа се открояваше сред избледняващите сенки. Хвана ръцете му и ги притисна към гърдите си. Почувства пак ласката им. Топла и истинска.
Когато пулсът й се учести, пламъците на свещите в стаята затрептяха. Огънят в огнището се пробуди.
— В нас има сила. — Наведе се над него и плъзна устни по лицето и по врата му. — Виж я. Почувствай я. Ето какво сътворяваме заедно.
„Живот“, бе единственото, което й хрумна. Тук бе животът, човешката топлота, силата, която можеше да надвие ледените пръсти на смъртта.
Отново се надигна и го прие дълбоко в себе си. После наведе глава назад, докато насладата се разливаше из тялото й като вино.
Хойт обви ръце около нея, надигна се и когато устните му достигнаха гърдите й, усети ударите на сърнето й. „Живот“, помисли си той. Тук бе животът.
— Обичам те с цялото си същество! — вече задъхан, жадно всмука плътта й. — Това е нещо повече. Чакам го от първия си миг и ще го пазя до сетния си дъх.
Тя обхвана лицето му и видя отражението си в очите му.
— Във всеки свят. Във всички.
Блаженството я изпълни така бързо, така горещо, че издаде вик.
Докато страстта им бе във вихъра си, тихо настъпи утрото.
— Трябва ни огън — каза Глена.
Бяха в кулата и разговаряха на кафе с кифлички. Вратата бе здраво заключена и тя бе подсилила ключалката с магия, за да бъде сигурна, че никой няма да влезе, преди да приключат.
— Вълнуващо е.
Очите му все още бяха сънени, тялото — отпуснато.
„Сексът прави чудеса“, помисли си Глена. Самата тя се чувстваше страхотно.
— Сексът за събуждане ти се отразява добре, но не говоря за този огън. Или поне не единствено. Огънят е мощно оръжие срещу онова, с което се борим.
— Ти уби един с него снощи. — Хойт си наля още кафе. Осъзна, че започва да свиква с вкуса му. — Ефективно и бързо, но също и…
— Малко непредсказуемо. Ако не е правилно насочен или някой от нас се намира твърде близо, краят му може да е трагичен. Но… — Потупа с пръсти по чашата си. — Ще се научим да го владеем, да го контролираме. Нали това е нужно? Тренировки.
— Бихме могли да го използваме и за подсилване на другите оръжия. Както ти направи снощи, с огъня върху меча.
— За какво говориш?
— За огъня, който пробяга по меча ти при удара с този на Кийън. — Повдигна вежди, когато долови недоумението му — Не го призова съзнателно, просто се появи. Страст… в случая — гняв. Страстта, когато се любим. Снощи острието ти пламна — само за миг. Меч с горящо острие. — Стана и закрачи из стаята. — Досега всичките ни опити да създадем защитна зона около къщата се провалят.
— Ще успеем.
— Ще бъде трудно, защото сред нас има вампир. Не можем да направим магия за отблъсване на вампирите, без да отблъснем Кийън. Но ако имаме достатъчно време, може би ще намерим решение. Огънят е не само ефективен, а и прекрасен символ. Можеш да бъдеш сигурен, че ще вдъхва страх у враговете.
— Това изисква дълбоко съсредоточение. Малко е трудно, когато се бориш за живота си.
— Ще тренираме дотогава, докато можем да го постигаме с лекота. Искаше да поработя повече върху магическите техники — ето подходящ повод. Време е да се сдобием със сериозен арсенал. — Върна се до масата и отново седна. — Когато настъпи часът за битката в Галия, ще заминем, въоръжени до зъби.
Посвети целия ден на подготовка — с или без него. Зарови се в своите книги и в онези, които откри в библиотеката на Кийън.
Когато слънцето залезе, запали свещи за осветление и не обърна внимание на настойчивото удряне на Кийън по вратата. Престори се на глуха за ругатните и виковете му, че било време за тренировка.
Тя тренираше тук.
И щеше да излезе, когато се почувства напълно готова.
Жената бе млада и свежа. И съвсем сама.
Лора наблюдаваше от сенките, усмихвайки се доволно на късмета си. А така се бе ядосала, когато Лилит я бе изпратила с трима редови войници на малка разузнавателна мисия. Щеше и се да отскочи до някоя кръчма и да се позабавлява, а после да си устрои угощение. Колко време, според Лилит, трябваше да се крият в пещери и да се облизват, когато минава някой случаен турист?