— Тази вечер те убих шест пъти. Явно не си във форма.
Тихо изруга, когато усети допир на острие до гърлото си.
Мойра отмести ножа, а после се наведе към него с укорителна усмивка.
— Той би станал на прал — със сигурност, но после твоята кръв би изтекла върху останките му.
— Е, ако ще нападаш в гръб…
— Те ще нападат — напомни му Кийън и удостои Мойра с едно от редките си одобрителни кимвания. — И то по няколко наведнъж. Убиваш и продължаваш. Бързо, светкавично, без миг почивка. — Обхвана главата на Мойра ръце и ги раздвижи, сякаш я извива. — Вече и тримата сте мъртви, защото загубихте твърде много време в приказки. Трябва да бъдете готови да се справяте с множество противници — с меч, с кол или с голи ръце.
Хойт се изправи и изтупа дрехите си.
— Защо не ни демонстрираш?
Кийън повдигна вежди, подразнен от отправеното предизвикателство.
— Е, добре. Всички вие — срещу мен. Ще се постарая да не ви причиня повече болка, отколкото е необходимо.
— Перчиш се. И това са приказки, нали?
Ларкин приклекна и зае бойна поза.
— Просто изтъквам очевидното. — Вдигна притъпения кол и го подаде на Мойра. — Всеки от вас трябва вижда ходовете на другите, както и моите. Тогава… А, значи реши да се присъединиш към отбора.
— Работя върху нещо. Постигнах известен напредък. — Глена докосна дръжката на камата, която бе закачила на колана си. — Реших да се поразсея. Каква хватка тренирате?
— Ще натрием носа на Кийън.
— О, ще участвам. Оръжия?
— Ваш избор. — Кийън кимна към камата. — Ти, изглежда, си направила своя.
— Не, няма да бъде това. — Тя се приближи и взе друг притъпен кол. — Правила?
В отговор Кийън вдигна Ларкин във въздуха и го повали върху тюфлека.
— Победа. Това е единственото правило.
Когато Хойт пристъпи към него, Кийън пое удара и се остави на инерцията да го издигне във въздуха. Оттласна се с крак от стената и с тялото си блъсна Хойт към Мойра. С този удар повали и двамата.
— Предвиждайте! — повтори той и с почти нехаен ритник накара Ларкин да полети.
Глена грабна един кръст и го задържа пред себе си, докато се придвижваше напред.
— А, хитро! — Ирисите му почервеняха, само по края. Навън отекна гръмотевица. — Щит и оръжие, което би накарало врага да премине в отстъпление. Освен ако…
Той замахна, кръстоса ръката си с нейната и изби кръста. Но при опита му да стори същото и с кола Глена залегна и се плъзна под него.
— Е, това наистина беше умно! — одобрително кимна Кийън и за миг лицето му бе озарено от светкавица, която проблесна отвъд стъклата. — Тя използва ума си, инстинктите си — поне когато няма какво да губи.
Всички го наобиколиха, което бе малък напредък в стратегията им. Не бяха сплотен екип, не действаха като добре смазана машина, но все пак имаха напредък.
Докато пристъпваха към него, забеляза, че Ларкин изчаква удобен момент за нападение.
Кийън се насочи към тази част от Кръга, която му се струваше най-уязвима, завъртя се и с една ръка повдигна Мойра. Когато я хвърли, Ларкин инстинктивно се втурна да я хване. За Кийън бе достатъчно да протегне крак и двамата се проснаха на пода с преплетени крайници.
Той се обърна, за да блокира атаката на брат си и сграбчи за ризата. Мощен удар с глава принуди Хойт да залитне назад и даде на Кийън предимството нужно, за да изтръгне кола от ръцете на Глена.
Притисна я с гръб към себе си и плътно обви ръка около шията й.
— Е, какво ще направите сега? — попита той останалите. — Една от вас е в ръцете ми. Ще се отдръпнете и ще ми я оставите? Или ще продължите настъплението, рискувайки да счупя врата й като съчка? Голям проблем.
— Или ще ме оставят сама да се погрижа за себе си.
Глена сграбчи верижката на врата си и разлюля кръста пред лицето му.
Кийън я пусна и скочи към тавана. Задържа се във въздуха за миг, а после с лекота се приземи на крака.
— Не е зле. И все пак четиримата едва оцеляхте срещу мен. Ако трябваше да…
В този миг светкавица заслепи всички и ръката му сграбчи кол, подострен достатъчно, за да бъде смъртоносно оръжие, на сантиметри от сърцето му.
— Бих нарекъл това измама — спокойно каза Кийън.
— Отдръпнете се от него!
Обърнаха се и видяха една жена, която прекрачваше прага на терасата, осветена от нова светкавица, раздираща небето зад нея. Беше стройна, облечена с черен кожен шлифер, дълъг до коленете. Тъмните й коси бяха късо подстригани и откриваха високо чело и огромни яркосини очи.
Стовари големия сак, който носеше, на пода и с друг кол в едната ръка и двуостър нож — в другата продължи навътре.