— Коя си ти, по дяволите? — попита Ларкин.
— Мърфи. Блеър Мърфи. Вашата спасителка тази нощ. Как сте могли да пуснете един от тях в къщата, за бога?
— Съвсем случайно аз съм собственикът — осведоми я Кийън. — Това е моята къща.
— Хубаво. Наследниците ти скоро ще празнуват. Казах ви да стоите далеч от него! — сопна се тя, когато Хойт и Ларкин застанаха пред Кийън.
— Наследникът съм аз, неговият брат.
— Той е един от нас — каза Ларкин.
— Не. Не може да бъде.
— Може. — Мойра протегна ръце напред, за да покаже, че са празни, и бавно запристъпва към неканената гостенка. — Няма да ти позволим да го нараниш.
— Когато влязох, ми се стори, че вие правите безуспешни опити да сторите точно това.
— Тренирахме. Той е избран да ни помага.
— Вампир да помага на хора? — Големите й очи се присвиха в израз на любопитство, а може ми и насмешка. — Е човек винаги има какво да научи.
Блеър бавно сниши кола. Кийън побутна защитниците си встрани.
— Какво правиш тук? Как се озова при нас?
— Как ли? С полет на „Еър Лингъс“. Какво? Убивам всяко същество от твоя вид, което се изпречи на пътя ми, с изключение на тук присъстващите, засега.
— Откъде узна за съществуването на неговия вид? — полюбопитства Ларкин.
— Дълга история. — Тя замълча, огледа стаята и замислено повдигна вежди при вида на купчината оръжия. — Добър запас. Брадвите ми вдъхват известно спокойствие.
— Мориган. Мориган каза, че тя ще дойде със светкавица. — Глена докосна ръката на Хойт и тръгна към Блеър. — Мориган те е изпратила.
— Каза, че ще бъдете петима. Не спомена, че в екипа ще има и безсмъртни. — След миг прибра кола в калъфа на колана си. — Но такива са боговете. Винаги ни изправят пред някаква загадка. Слушайте, пътуването ми беше дълго. — Вдигна сака си и преметна дръжката през рамо. — Да ви се намира нещо за ядене?
Деветнадесета глава
— Имаме много въпроси.
Блеър кимна на Глена, докато опитваше задушеното.
— Не се и съмнявам. Аз — също. Вкусно е. — Загреба още една лъжица. — Благодаря, моите поздравления за готвачката.
— Моля. Аз ще започна, ако нямате нищо против. — Глена погледна всички от компанията. — Откъде си?
— Напоследък ли? От Чикаго.
— Чикаго — в това време и в този свят?
По издължените устни на Блеър заигра усмивка. Посегна към комата хляб, който Глена бе сложила на масата, и го разчупи с пръсти, чиито нокти бяха лакирани в ярко розово.
— Да, на планетата Земя. А ти?
— Ню Йорк. Това са Мойра и братовчед й Ларкин. Те са от Галия.
— Шегуваш се. — Блеър ги погледна, докато се хранеше. — Винаги съм мислила, че тази страна е мит.
— Не изглеждаш особено изненадана, че не е.
— Вече почти нищо не може да ме изненада, още по-малко след посещението на богинята.
— Това е Хойт, магьосник от Ирландия. Ирландия от дванадесети век.
Блеър забеляза как Глена посегна към ръката на Хойт и пръстите им се преплетоха.
— Вие двамата гаджета ли сте?
— Би могло да се каже.
Тя вдигна чашата с вино и отпи малка глътка.
— Ето какво означава да си падаш по доста по-възрастни мъже. Но кой би могъл да те упрекне?
— Любезният домакин е неговият брат — Кийън, който е бил превърнат във вампир.
— Дванадесети век? — Блеър се облегна назад и дълго се взира в него с интереса, но не и с насмешката, с която бе гледала Хойт. — Имаш близо хиляда години зад гърба си? Никога не съм срещала вампир, оцелял толкова дълго. Най-старият, с когото се сблъсках, нямаше и петстотин.
— Разумен живот — каза Кийън.
— Е, не мога да си го представя.
— Той не се храни с човешка кръв. — Щом задушеното бе наблизо, Ларкин реши да си сипе една купа. — Бие се на наша страна. Ние сме армия.
— Армия? Явно някой тук страда от мания за величие. А ти каква си? — обърна се тя към Глена.
— Вещица.
— Значи имаме вещица, магьосник, двама бежанци от Галия и вампир. Страхотна армия!
— Вещица с голяма магическа сила — проговори Хойт за пръв път. — Учен със забележителен ум и смелост, човек, притежаващ способността да приема различни образи, и вампир, преживял столетия, превърнат в такъв от самата им кралица.
— Лилит? — Блеър остави лъжицата си на масата. — Тя те е създала?
Кийън се облегна на плота и кръстоса крака.
— Бях млад и наивен.
— Имал си ужасен късмет.
— А ти каква си? — попита Ларкин.
— Аз ли? Преследвач на демони. — Блеър отново взе лъжицата и продължи да се храни. — През по-голямата част от живота си съм издирвала и изтребвала неговия вид.
Глена наклони глава встрани.
— Нещо като Бъфи9?