Блеър се засмя и преглътна хапката задушено.
— Не. Първо, не съм единствената, а само най-добрата.
— Значи има и други като теб?
В този миг Ларкин реши, че би пийнал и чаша вино.
— Потомствен занаят, наследен от векове. Не всички от рода ми са такива, но във всяко поколение е имало по един-двама. Баща ми е един от тях, леля ми — също. Неговият чичо е бил… и така нататък. Имам двама братовчеди, които обучавам. Водим истинска битка.
— И Мориган те е изпратила тук — изтъкна Глена. — Само теб.
— Би трябвало да кажа да, след като съм единствената присъстваща. Е, добре, от две седмици се случват странни неща. Вампирите са станали много по-дръзки от обикновено, сякаш се готвят за нещо. Освен това имам съновидения. Ярките сънища не са нещо ново, но напоследък ми се явяват всеки път, когато затворя очи. Понякога — дори когато съм будна.
— Лилит? — попита Глена.
— Споходи ме няколко пъти. По-рано мислех, че и тя е мит. Но в съня си бях тук, в Ирландия. Поне така изглеждаше. Идвала съм и друг път — семейна традиция. Но стоях на някакво възвишение. Пусто място, твърда земя, дълбоки клисури, страховити скали.
— Долината на мълчанието — прекъсна я Мойра.
— Така го нарече тя. Мориган. Каза, че съм избрана. — Блеър се поколеба и се огледа. — Може би не е нужно да споменавам всички подробности, щом вече сте тук. Голяма битка, опасност от апокалипсис. Кралицата на вампирите свиквала армия, за да унищожи човечеството. Щели да ме чакат петима, събрани на едно място. Разполагали сме с време за подготовка до Самен. Не е много, като се има в предвид… нали разбирате, богове, вечност. Но така ми бе описано положението.
— И реши да дойдеш — довърши Глена. — Просто така?
— А ти? — Блеър сви рамене. — Родена съм за тази мисия. Сънувала съм мястото и преди, още откак се помня. Стоя на възвишението — и битката се разиграва пред очите ми. Луната, мъглата, писъците. Винаги съм знаела, че един ден ще се озова там. — Винаги бе предполагала, че там ще срещне смъртта си. — Просто очаквах малко повече подкрепление.
— За три седмици избихме поне дванадесет — отбеляза Ларкин с известно раздразнение.
— Радвам се за вас. Аз не броя колко съм убила, откакто се залових с това преди тринадесет години. Но тази нощ очистих трима на път за тук.
— Трима? — Ръката му едва не изпусна лъжицата. — Сама?
— Имаше и четвърти. Остана скрит. Не ми се стори разумно да го търся, ако искам да остана жива, което е първото правило в семейния наръчник. Може би са били повече, но надуших само един. Около къщата има още. Трябваше да се промъкна между тях, за да вляза. — Побутна празната купа. — Наистина беше вкусно. Още веднъж благодаря.
— Моля — Глена отнесе купата до мивката. — Хойт, трябва да разменя няколко думи с теб. Бихте ли ни извинили? — Поведе го от кухнята към предната част на къщата. — Хойт, тя е…
— Воинът — заключи той. — Последният от шестимата.
— Кинг не е един от нас. — Сложи пръст на устните си и извърна глава. — Не е един от шестимата, така че случилото се с него…
— Все пак се случи. — Хойт обхвана раменете й и я накара да застане срещу него. — Не можем да го променим. Тя е воинът, с нея Кръгът е завършен.
— Трябва да й имаме доверие. Не знам как е възможно. Едва не уби брат ти, преди да ни каже „здравейте“.
— Освен това имаме само нейната дума, че е тази, за която се представя.
— Е, не е вампир. Успя да влезе в къщата без покана. А и Кийън би разбрал.
— Някои вампири имат хора — слуги.
— Как да разберем дали казва истината? Да приемем ли думите и на доверие? Ако наистина е такава, каквато твърди, че е, значи е последният от Кръга.
— Трябва да бъдем сигурни.
— Не можем да проверим личната й карта.
Той поклати глава, без да я попита какво има в предвид.
— Ще я подложим на изпитание. Предлагам да се качим в кулата. Ще създадем Кръг, за да сме сигурни.
Когато се събраха горе, Блеър се огледа.
— Тесничко е тук. Предпочитам повече простор. Стой на разстояние! — предупреди тя Кийън. — Мога да те пробода — просто инстинктивна реакция.
— Само опитай.
Тя потупа с пръсти по калъфа с кола на колана си. На десния си си палец носеше сребърна халка.
— За какво става дума?
— Не получихме никакъв знак, че ще пристигнеш — започна Глена. — Поне не точно ти.
— Подозирате, че съм троянски кон?
— Това е вероятност, която не можем да отхвърлим с лека ръка.
— Прави сте — съгласи се Блеър, — би било глупаво просто да приемете думите ми за истина. Всъщност успокояващо е да установя, че не сте глупави. Какво искате? Разрешителното ми за лов на демони?