— Наистина ли имаш…
— Не. — Зае горда поза, като воин пред битка. — Но ако искате да правите магии с моя кръв или друга телесна течност, нямате късмет. Тук тегля чертата.
— Нищо подобно. Е, магия, но без да е нужна кръв. Ние сме свързани, петимата. Чрез съдбата си и по необходимост. Някои имат и кръвна връзка. Ние сме Кръгът. Ние сме избраниците. Ако ти си последната брънка в този Кръг, ще проличи.
— Иначе?
— Не можем да ти навредим. — Хойт сложи ръка на рамото на Глена. — Против природата ни е да използваме силата си, за да навредим на човешко същество.
Блеър погледна към меча, опрян на стената.
— Има ли нещо в правилника ви, свързано с опасни остри предмети?
— Няма да ти навредим. Ако си агент на Лилит, ще те задържим като заложница.
Тя се усмихна, повдигайки първо единия крайчец на устните си, а после другия.
— Желая ви късмет. Е, добре, да започваме. Както казах, ако бяхте приели всичко на доверие, щях да се тревожа повече за онова, в което се замесвам. Вие ще останете извън този бял кръг, а аз трябва да вляза в него?
— Разбираш от магии? — попита Глена.
— Знам това-онова.
Стъпи в кръга.
— На равно разстояние един от друг, като върхове на пентаграма — обясни Глена на останалите. — Хойт ще извърши претърсването.
— Претърсване?
— На съзнанието ти — каза той на Блеър.
— Там има и някои лични неща. — Тя смутено раздвижи рамене и се намръщи срещу него. — Ще ме хипнотизираш ли?
— Не съм хипнотизатор. Ще стане по-бързо и без неприятни усещания, ако ни съдействаш. — Хойт вдигна ръце и запали свещите. — Глена?
— Този кръг от светлина, изграден от пет сърца, истината въплъщава и вреда не причинява. Познание търсим сега за шестия сред нас в Кръга. Ум с ум се съединява и съдбата призовава.
Въздухът се раздвижи и пламъците се издигнаха, прави като стрели. Хойт протегна ръце към Блеър.
— Няма болка и страдание. Само единение на мисли, на съзнания. Твоето с моето, с нашите.
Очите й се вгледаха дълбоко в неговите и в ума му проблесна нещо. После зениците им станаха огромни и виденията се разкриха пред него, пред всички.
Невръстна девойка се биеше с чудовище, близо два пъти по-голямо. По лицето й имаше кръв и ризата й беше разкъсана. Чуваха как с мъка си поема дъх. До момичето стоеше един мъж, който наблюдаваше схватката.
Чудовището я повали на земята с жесток удар и бързо се изправи. Отново бе повалена. Когато съществото скочи, момичето се претърколи и го прободе с кол изотзад, право в сърцето.
— Бавно — каза мъжът. — Твърде слабо дори за пръв опит. Трябва доста да тренираш.
Не изрече нищо на глас, но съзнанието й крещеше: Ще стана по-добра. Ще стана по-добра от всички!
В следващия миг бе по-зряла и вече се биеше рамо до рамо с мъжа. Яростно, свирепо. Бяха двама срещу петима, но се справиха бързо. Когато приключиха, мъжът поклати глава.
— Повече самообладание, по-малко страст. Страстта ще те погуби.
После бе гола в леглото с млад мъж и се поклащаше с него на слаба светлина. Усмихна се, когато се надигна и закачливо захапа долната му устна. На пръста й блестеше диамант. Умът й бе изпълнен със страст, любов и радост.
И с отчаяние, докато седеше на пода сама, на тъмно, и плачеше над останките от разбитото си сърце. На ръката й нямаше пръстен.
В следващото видение стоеше на възвишение над бойното поле, а до нея като сияйно видение бе богинята.
— Ти си първата и последната призована — каза Мориган. — Те те очакват. Съдбата на световете е в твои ръце. Съедини ги с техните и се бийте.
— През целия си живот съм се готвила за това — помисли си тя. — Нима краят му наближава?
Хойт сниши ръцете си, бавно я накара да се върне и затвори Кръга. Тя отвори очи и примигна.
— Е, издържах ли изпита?
Глена й се усмихна, а после пристъпи към масата и вдигна единия от кръстовете.
— Вече е твой.
Блеър го взе и го разлюля.
— Хубав е. Изкусна изработка, а и оценявам жеста. Но имам свой. — Издърпа верижката през деколтето на блузата си. — Отново семейно наследство.
— Прекрасен е, но ако…
— Почакай. — Хойт грабна кръста и втренчи поглед в него върху дланта си. — Откъде се сдоби с това? Как го получи?
— Казах ви — семейна ценност. Имаме седем такива. Предавали са се от поколение на поколение. Веднага го пусни! — Когато отново я погледна в очите, тя ги присви. — Какъв е проблемът?
— Бяха седем, онези, които богинята ми даде в нощта, когато ми възложи мисията да дойда тук. Поисках закрила за семейството си, с което бях принуден да се разделя. Това е единият от тях.
— Било е преди… деветстотин години? Значи е…
— На Нола. — Той отмести поглед към Кийън. — Усещам го. Този кръст е на Нола.