— Не. Просто споделям, че осъзнах колко ценни са малките неща, нормалните неща в живота, които са заложени на карта. И така, магьоснико Хойт — допря устни до едната му буза, после до другата, — ако се оженим, искам да живея тук, да се грижа за тази къща заедно с теб и да създадем деца. Ще се постарая да се науча да ценя всичко това.
Загледан в нея, той протегна ръката си, с дланта нагоре. Когато срещна нейната и пръстите им се преплетоха, от тях заструи светлина.
— Ще се омъжиш ли за мен, Глена?
— Да.
Обхвана тила й и я притегли към себе си. Целувката ги завладя, изпълнена с обещания за бъдещето. Изпълнена с надежда. Когато ръцете й го обгърнаха, тя осъзна, че бе достигнала до най-важната част от съдбата си.
— Вече имаме още нещо, за което да се борим. — Хойт зарови лице в косите й. — Още нещо, в което да вярваме.
— Тогава ще се борим. Ела с мен. Ще ти покажа нещо, върху което работя.
Поведе го към къщата, където бяха поставени мишени за трениране на стрелба с лък. Тропот на копита я накара да се обърне — тъкмо навреме, за да види Ларкин, който се изгуби с жребеца сред дърветата.
— Бих го посъветвала да не язди в гората. Има толкова много сенки.
— Едва ли могат да го хванат, дори и да дебнат в засада. Но ако ти му кажеш, ще язди само по поляните.
Веждите й се повдигнаха озадачено:
— Ако аз му кажа?
— Ако узнае, че се тревожиш, ще се съобрази с теб. Благодарен е за това, което правиш за него. Храниш го — каза Хойт, когато тя се намръщи.
— Аха. Безспорно обича да си похапва.
Глена погледна към къщата. Навярно Мойра бе заета със сутрешното си четиво, а Кийън спеше. Що се отнасяше до Блеър, беше й нужно известно време да опознае привичките на новопристигналата.
— Мисля да сготвя лазаня за вечеря. Не се безпокой. — Докосна ръката му. — Ще ти хареса… имам чувството, че вече се грижа за къща и семейство. Никога не съм се смятала за добра домакиня. Човек се учи. На всичко.
Извади камата си и с удивителна лекота се пренастрои от готвене към боравене с оръжие.
— Вчера потренирах.
— С кама? — подкани я Хойт.
— С кама и магическа сила. Реших да започна с това оръжие, а после да опитам и с меч. Обсъждахме идеята да поработим върху оръжията, но така и не се заловихме с тях. Ето какво ми хрумна.
Той взе камата от нея и прокара пръст по острието.
— С каква магическа сила е заредена?
— Мисли за огън. — Погледът й отново срещна неговия. — Не, буквално — каза тя, докато пристъпваше към него. — Мисли за огън. Визуализирай го. Плъзни го по острието.
Хойт завъртя камата в ръката си, а после хвана дръжката и я стисна здраво, като при битка. Представи си как огън обгръща стоманата. Но острието остана хладно.
— Трябва ли да изрека заклинание? — попита той.
— Не, просто трябва истински да го пожелаеш, да го видиш. Опитай отново.
Съсредоточи се, но не постигна нищо.
— Е, добре, може би се получава само при мен… засега. Мога да го усъвършенствам.
Глена взе камата от ръцете му, извика образа и я насочи към мишената.
Нещо трепна.
— По дяволите, вчера се получи! — Вгледа се по-отблизо, за да се увери, че не е взела друго оръжие сутринта. — Тази е. Издълбах пентаграма в дръжката. Виждаш ли?
— Да, виждам я. Може би магическата сила действа ограничено време. Изчерпала се е.
— Не разбирам как. Би трябвало само аз да мога да разваля магията, а не съм го направила. Вложих толкова време и енергия в това, че…
— Какво правите? — Блеър излезе и закрачи към тях пъхнала едната си ръка в джоба на дънките, с чаша димящо кафе — в другата. На колана й имаше нож в калъф, а на ушите й блестяха висулки с лунни камъни. — Тренирате хвърляне на нож?
— Не. Добро утро.
Повдигна вежди, доловила раздразнението в гласа на Глена.
— Поне за някои от нас. Хубава кама.
— Не действа.
— Да видим. — Блеър я грабна и провери тежестта. Отпивайки глътка кафе, тя я метна по посока на мишената. Улучи в десетката. — Според мен е идеална.
— Значи е достатъчно остра, а ти имаш отличен мерник. — Глена се отправи към мишената с гневна походка и изтръгна камата. — Какво ли е станало с магията?
— Нямам представа. Това е хладно оръжие, достатъчно добро. Пробожда, реже, отсича. Върши работа. Ако започнете да разчитате само на магии, преди да подействат, някой ще забие нож в гърба ви.
— Магическата сила е в кръвта ти — изтъкна Хойт. — Трябва да проявяваш повече уважение към нея.
— Не я отричам. Просто се чувствам по-уверена с остри инструменти, отколкото с вуду.
— Вуду е нещо съвсем различно! — сопна се Глена. — Това, че умееш да боравиш с нож, не означава, че нямаш нужда от нещо, което ние с Хойт можем да ти дадем.