— Ти си моята утеха, Лора. — Отпивайки от виното си, Лилит погали ръката й. — Права си, разбира се, че си права. Признавам, че съм разочарована. Толкова исках да разруша ядрото им, да осуетя сбъдването на предсказанието.
— Но така е по-добре, нали? Победата ще бъде по-сладка, когато ги погубиш наведнъж.
— Да-да, по-добре. Все пак… мисля, че трябва да им изпратим послание. Това ще подобри настроението ми и ще им даде добър урок. Имам идея. Ще я обмисля. — Разклати чашата си и се загледа във виното. — Един ден, много скоро, тук ще бъде кръвта на магьосника. Ще я отпивам от сребърна чаша и ще хапвам захаросани плодове между глътките. Цялата му сила ще се влее в мен и онова, в което ще се превърна тогава, ще накара дори боговете да затреперят. Сега ме остави. Трябва да съставя план. — Когато Лора се отправи към вратата, тя почука по чашата. — А, нещо огладнях след тези неприятни новини. Доведи ми някого, ако обичаш.
— Веднага.
— Постарай се да бъде свеж.
Щом остана сама, Лилит затвори очи и започна да крои планове. Докато размишляваше, писъците от съседната стая отекваха в стените на пещерата.
Присви устни. „Кой може да тъгува, докато във въздуха звъни детски смях?“, запита се тя.
Мойра седеше с кръстосани крака на леглото на Глена и я гледаше, докато работи на малката вълшебна машинка, наречена лаптоп. Отчаяно й се искаше да попадне в ръцете й. В нея се криеше необятно познание, а й бяха позволили да надникне само няколко пъти.
Беше й обещан урок, но точно сега Глена изглеждаше твърде вглъбена… а имаха само един час свободно време.
Мойра прочисти гърлото си.
— Какво мислиш за тази? — попита Глена и докосна изображението на жена с дълга бяла рокля.
Тя наклони глава, за да види по-ясно и се вгледа в екрана.
— Прелестна е. Питах се…
— Не, не за модела. За роклята. — Глена се завъртя на стола. — Имам нужда от рокля.
— О, какво се е случило с твоите?
— Нищо. — Засмя се сподавено и усука верижката на врата си. — Трябва ми много специална рокля. Сватбена. Мойра, ние с Хойт ще се оженим. Ще се вречем във вярност. Решихме да извършим обреда сега, а сватбеното тържество да бъде по-късно. Когато всичка свърши.
— Сгодила си се за Хойт? Не знаех.
— Стана преди малко. Знам, че навярно изглежда прибързано, но…
— О, това е чудесно! — Мойра скочи и в изблик на вълнение сграбчи Глена в прегръдката си. — Толкова се радвам за вас! За всички ни!
— Благодаря. Защо за всички ни?
— Сватбите са светли събития, нали? Светли, радостни и толкова човешки. О, ако бихме у дома, щях да устроя сватбената гощавка, а аз все още не съм много добра в готвенето.
— Няма да се тревожим за това. Сватбите наистина с нещо светло, радостно и толкова човешко. Аз съм нормален човек и държа роклята ми да бъде най-прекрасната.
— Да, разбира се. Защо да се задоволяваш с по-малко?
Глена въздъхна щастливо.
— Слава богу! Бях малко притеснена. Трябваше да се досетя, че единственото, което ми е нужно, е женска подкрепа. Нали ще ми помогнеш? Спрях се на няколко, но трябва да стесня избора си.
— С удоволствие. — Плахо и любопитно, Мойра потупа по екрана. — Но… как ще извадиш роклята от тази кутия?
— Ще стигнем и до това, но трябва да прегледам още няколко сайта. По-късно ще ти покажа как се пазарува чрез интернет. Искам нещо… от този род.
Докато седяха една до друга, Блеър почука по касата на вратата.
— Извинявайте. Може ли за минута, Глена? Исках да поговорим за снабдяването с провизии. Предположих, че ти се грижиш за това. Хей, хубава играчка!
— Една от любимите ми. Само аз и Кийън сме в мрежата, така че ако ти трябва…
— Нося своя, но ти благодаря. Пазаруваш ли? „Неймънс“ — прочете тя, когато се приближи достатъчно. — Хубави дрешки за военно време.
— С Хойт ще се женим.
— Сериозно? Супер! — Приятелски потупа Глена по рамото. — Поздравления! Кога е големият ден?
— Утре вечер. — Когато Блеър само примигна, Глена продължи припряно: — Знам как изглежда навярно, но…
— Мисля, че със страхотно. Върхът! Животът не бива да спира. Не бива да го допуснем — това е смисълът на всичко. А и наистина е чудесно, че вие двамата сте открили нещо толкова ценно при тези екстремни обстоятелства. Едно от нещата, за които се борим, нали?
— Да. Да, така е.
— Булчинска рокля?
— Да. Благодаря ти, Блеър.
Сложи ръка на рамото й, което може би бе приятелски жест на жена, а може би окуражително потупване на боен другар. Глена предполагаше, че в случая е едно и също.