— От тринадесет години водя тази битка. По-добре от всеки знам, че ви е нужно нещо истинско, нещо значимо, което да стопли душите ви и да ви вдъхне сигурност, че мисията няма да се провали. Сега ще ви оставя.
— Искаш ли да ни помогнеш с пазаруването?
— Разбира се. — Блеър запристъпва от крак на крак. — Все едно да питаш дали искам онези кръвосмучещи демони да измрат до крак. Не искам да развалям настроението ти, но как смяташ да получиш роклята тук, и то за утре?
— Имам си начини. Най-добре е да побързам. Би ли затворила вратата? Не искам Хойт да влезе, докато ги пробвам.
— Да ги пробваш… Добре.
Блеър изпълни молбата на Глена, докато тя подреждаше кристали около и върху лаптопа. Запали свещи и застана на крачка разстояние, с протегнати напред ръце — Богиньо, благосклонна ти бъди и роклята след миг тук пренеси. Обгърната от светлина, нека бъде символ тя от днес на моята съдба.
Дънките и тениската на Глена затрептяха и след внезапен проблясък бяха заменени от бялата рокля.
— Уау! Страхотен начин да задигнеш стока от магазин.
— Не съм я откраднала — намръщено изгледа Блеър. — Никога не използвам силата си по този начин. Само ще пробвам няколко и когато намеря най-подходящата, ще направя друга магия, за да уредя бърза доставка. Правя го само за да спестя време, тъй като не разполагаме с много.
— Не се обиждай. Просто се пошегувах. — Донякъде. — Ще можеш ли да сториш същото и с оръжия, ако имаме нужда от още?
— Да, предполагам.
— Радвам се да го чуя. Впрочем роклята е върхът.
— Да, прекрасна е! — съгласи се Мойра. — Великолепна.
Глена се завъртя и погледна отражението си в старинната огледална витрина — Слава богу, че Кийън не е изхвърлил огледалата от тази къща. Красива е. Линията ми харесва, но…
— Но не е идеалната — довърши Блеър и седна до Мойра на леглото да погледа модното ревю.
— Защо мислиш така?
— Не разкрива светлината в теб. Онази светлина дълбоко в сърцето, която те изпълва до върховете на пръстите. Обличаш сватбената си рокля и един поглед е достатъчен да решиш, че е точно тази. Другите са само за проба.
„Значи нещата са стигнали толкова далеч“, помисли си Глена, когато си спомни за видението, в което Блеър бе с годежен пръстен на ръката. И следващото, в което ридаеше сама в мрака, без пръстена.
Понечи да каже нещо, но го премълча. Беше нужно нещо повече от приятелство, за да разговарят на тази болезнена тема. Помежду им все още нямаше такава близост.
— Права си, не е идеалната. Спряла съм се на още пет, така че ще пробвам номер две.
Третата избрана се оказа точно роклята, която я накара да засияе. Дългата прочувствена въздишка на Мойра потвърди това.
— Вече имаме победител. — Блеър описа кръг с ръка във въздуха. — Завърти се. О, да, тази е твоята!
„Романтична и семпла“, помисли си Глена. Точно каквато се бе надявала да открие. Дългата пола леко се влачеше, а тънките презрамки на корсажа със сърцевидно деколте оставяха раменете й голи, съединяваха се над талията и разкриваха гърба й.
— Наистина е идеална. — Глена погледна цената и леко потръпна. — Е, опразването на кредитната ми карта не е болка за умиране, като се има предвид задаващият се апокалипсис.
— Изживей мига! — съгласи се Блеър. — Ще имаш ли воал, венец?
— Традиционният келтски обред изисква воал, но в този случай предпочитам само цветя.
— По-добре. Нежно, естествено, романтично и секси — всичко това в едно. Поръчай я.
— Мойра? — Глена извърна глава към нея и забеляза замечтания израз и сълзите на умиление в очите й. — Очевидно имам и твоето одобрение.
— Мисля, че ще бъдеш най-красивата булка.
— Е, беше много забавно. — Блеър се изправи. — Съгласна съм с нашата малка умница. Изглеждаш зашеметяващо. Но не е зле да побързате. — Докосна часовника си. — Чакам и двете ви за тренировка. Трябва да упражните някои основни хватки. Идваш ли с мен? — обърна се тя към Мойра. — Можем да започнем.
— Ще се забавя само няколко минути — каза Глена и отново се завъртя пред огледалото.
„От булчински рокли към бойни хватки“, помисли си тя. Животът й се бе превърнал в странна въртележка.
Дочул музика от стаята на Кийън, Хойт почука на вратата малко преди залез. Спомни си, че преди време дори не би му хрумнало да иска разрешение, преди да влезе при брат си.
Но тогава не му беше нужна благословията на Кийън да живее със съпругата си в своя собствен дом.
Ключалката щракна и Кийън се показа само по широк памучен панталон, със сънено изражение.
— Малко ми е рано за гости.
— Трябва да поговоря с теб насаме.
— И разбира се, не можеш да изчакаш по-удобен за мен момент. Влизай.