Почувства силата, която витаеше във въздуха, и кожата му настръхна. Обиколи кръга с коня си, наведе се и разчете древните символи, издълбани в най-големия камък.
— „Световете чакат — преведе той. — Времето тече. Боговете гледат“.
Понечи да слезе от коня, когато погледът му бе привлечен от златисто сияние отвъд нивите. Там в края им, стоеше кошута. Зелените й очи блестяха като лъскавите камъчета на огърлицата, която носеше на шията си. Тръгна към него с царствена походка и прие човешкия образ на богинята.
— Идваш навреме, Хойт.
— Раздялата с близките ми бе тягостна. По-добре бе да отмине бързо. — Слезе и се поклони. — Милейди.
— Детето ми. Преболедувал си.
— Треска, но вече отмина. Ти ли изпрати вещицата при мен?
— Не е нужно да изпращам тази, която идва сама. Отново ще я намериш, както и другите.
— Брат ми.
— Той е първият. Светлината скоро ще изчезне. Ето ключа за Вратите. — Разтвори шепата си и му подаде малка кристална пръчица. — Пази го здрав и цял. — Когато Хойт понечи отново да се качи на коня си, тя поклати глава и хвана юздите. — Не, трябва да влезеш пеша. Конят ти ще се върне обратно у дома, в безопасност.
Примирявайки се с капризите на боговете, той взе торбата си, сложи меча на кръста си и прибра жезъла.
— Как да го открия?
— Отвъд Вратите, в идния свят. Влез в Танца, вдигни ключа и изречи думите. Там те чака съдбата ти. От този миг нататък животът на човечеството е в твои ръце. Отвъд Вратите, в идния свят — повтори тя. — Влез в танца, вдигни ключа и изречи думите. Отвъд Вратите…
Гласът й го последва, докато вървеше между огромните камъни. Заключи страха дълбоко в себе си. Щом роден е за това, така да бъде. Знаеше, че животът е вечен. Безкраен низ от кратки приключения.
Повдигна кристала. През плътните облаци над него проникна лъч светлина, който докосна върха. В ръката му внезапно нахлу сила.
— Световете чакат. Времето тече. Боговете гледат.
— Повтори го — каза Мориган, застана до него и в един глас изрекоха заклинанието: — Световете чакат. Времето тече. Боговете гледат.
Въздухът около тях затрепери, оживя и се изпълни със светлина и звуци. Кристалът във вдигнатата му ръка засия като слънцето и запя като сирена.
Хойт чу собствения си глас като рев на звяр, сякаш предизвикателно крещеше думите.
Изведнъж полетя във вихър от светлина, вятър и звуци. Отвъд звезди, луни и планети. Свят му се зави, докато се носеше над морска шир, все по-бързо. Светлината стана ослепителна, звуците — оглушителни, а вятърът — така свиреп, че бе истинско чудо, че не отдели плътта от костите му.
После светлината започна да чезне, вятърът утихна и около него настъпи тишина.
Подпря се на жезъла си, затаи дъх и изчака, докато очите му привикнаха към слабата светлина. Долови някакъв мирис… „На кожа — помисли си той — и на рози“
Осъзна, че е попаднал в стая, каквато не бе виждал досега. Беше обзаведена със странни мебели, широки ниски столове в тъмни цветове, а подът бе застлан с плат. Картини красяха някои от стените, а другите бяха скрити зад лавици с книги. Десетки книги с кожени подвързии.
Пристъпи напред, привлечен от тях, но неясно движение от лявата му страна го накара да спре.
Брат му седеше на някакво подобие на маса, странно отразяващо светлината на единствената лампа, която гореше в стаята. Косата му бе по-къса от преди, до брадичката.
В ръката си държеше метален инструмент и инстинктът на Хойт му подсказа, че е оръжие.
Кийън го насочи към сърцето на брат си, облегна се назад и опря крака на ръба на масата. С широка усмивка каза:
— Виж ти кого довя вятърът!
Леко озадачен за какъв вятър говори, Хойт се намръщи.
— Познаваш ли ме? — Направи крачка напред към светлината. — Аз съм Хойт. Твоят брат. Дойдох, за да…
— Да ме убиеш? Твърде късно. Отдавна вече съм мъртъв. Остани там, където си. Виждам достатъчно добре в полумрак. Изглеждаш… е, глуповато, в интерес на истината. Но никак не съм изненадан. Колко време ти бе нужно, за да се научиш да пътуваш във времето?
— Аз… — Може би разсъдъкът му все още бе замъглен от световъртежа при преминаването през Вратите. Или просто от удивление, че вижда покойния си брат отново жив. — Кийън.
— Вече не нося това име. Сега се казвам Кийн. Свали мантията, Хойт, да видим какво има под нея.