— И си опържен. Господи, това нещо адски ми харесва! Ще заредиш ли някое от личните ми оръжия с тази сила?
— Разбира се. — Глена повдигна вежди, когато Блеър разклати меча във въздуха и пламъкът угасна. — Бързо се учиш.
— Да, така е. — Тя се намръщи и вдигна поглед към небето. — От запад се задават облаци. Мисля, че можем да очакваме дъжд.
— Добре че планирах сватба на закрито.
— Добре. Да отидем да обядваме.
Хойт слезе от кулата чак късно следобед, когато Глена най-сетне си бе позволила да отдели малко време за себе си. Не пожела да направи бърза магия за красота. Предпочете да се поглези, макар и за кратко.
Бяха й нужни цветя, от които да свие венец за косите си и да оформи букет. Сама бе приготвила маска за лице и докато обилно нанасяше от нея върху кожата си, тя се взираше в небето през прозореца на спалнята си.
Облаците все повече се приближаваха. Трябваше да набере цветята, преди слънцето да се скрие и да завали дъжд. Но когато отвори вратата и понечи да се втурне навън, Мойра и Ларкин препречиха пътя й. Той издаде някакъв звук и ококори очи, което и напомни за зелената смес по лицето й.
— Женски глезотии, не се смей. Трябва да побързам. Все още нямам цветя за венеца си.
— Ние… Е добре. — Мойра измъкна ръка иззад гърба си и й подаде венец от напъпили бели рози, вързани с червена панделка. — Дано ти хареса. Знам, че според традицията при брачен обред трябва да имаш нещо червено. С Ларкин искахме да те изненадаме и като няма с какво друго, хрумна ни да направим това. Но ако предпочиташ…
— О прекрасен е! Съвършен. Благодаря ти! — сграбчи Мойра в прегръдката си и се усмихна на Ларкин.
— Не бих имал нищо против да ме целунеш, но с тази гадост на лицето ти…
— Не се безпокой. По-късно ще получиш целувка.
— Има и друго. — Подаде и малък букет от разноцветни рози, също вързани с червена панделка. — Мойра каза, че трябва да го носиш.
— О, господи, това с невероятно мило! — По маската потекоха сълзи. — Мислех, че ще ми бъде трудно, без никой от семейството ми тук. Но аз все пак имам семейство. Благодаря! И на двама ви.
Изкъпа се и напръска косите си с парфюм и втри крем в кожата си. Докато извършваше женския ритуал на разкрасяване за любимия, в стаята горяха бели свещи. За сватбата и за първата брачна нощ.
Беше по халат и прокарваше ръка по полите на роклята, окачена отвън на гардероба, когато някой почука на вратата.
— Да, влез, който и да си, освен Хойт.
— Не е Хойт. — Влезе Блеър, с бутилка шампанско в кофичка с лед. Зад нея Мойра носеше три високи чаши.
— От любезния ни домакин — каза Блеър. — Трябва да призная, че притежава забележителна изтънченост за вампир. Питие от класа.
— Кийън е изпратил шампанско?
— Да го отворим, преди да те нагласим.
— Ще имам сватбено тържество. Господи, и вие трябва да облечете рокли! Не се сетих по-рано.
— Не се тревожи за нас. Това е твоята вечер.
— Никога не съм пила шампанско. Блеър казва, че ще ми хареса.
— Гарантирам. — Блеър леко намигна на Мойра и отвори бутилката. — О, имам нещо за теб. Скромно е, защото не владея твоя начин за онлайн пазаруване, но както и да е. — Посегна към джоба си. — Нямам и опаковка. — Сложи брошката в ръката на Глена. — Традиционен ирландски символ — на приятелството, любовта и верността. Щях да купя тостер или купа за салата, но времето беше ограничено. А и не знаех къде си регистрирана.
„Още един кръг — помисли си Глена. — Още един символ“.
— Прекрасна е. Благодаря. — Завъртя се и я прикачи към панделката, която висеше от букета. — Така ще нося подаръците и на двете ви.
— Обичам сантиментални сцени. Особено когато има шампанско. — Блеър наля три чаши и ги раздаде. — За булката!
— За щастието й! — добави Мойра.
— И за приемствеността, която предстоящият ритуал утвърждава! Ще се наплача, преди да сложа грим.
— Добра идея — отбеляза Блеър.
— Знам, че онова, което открих с Хойт, е истинско и е мое. Знам, че клетвите, които ще изречем тази вечер, ще бъдат искрени, наши. Но и с вас двете открих нещо истинско. И специално. Искам да знаете колко много означава за мен това, че споделяте радостта ми.
Допряха чашите си, отпиха и Мойра затвори очи.
— Блеър беше права. Харесва ми.
— Казах ти. Е, Мойра, да се заемем с тоалета на нашата булка.
Навън дъждът плющеше и мъглата бе непроницаема. Но къщата бе изпълнена със светлина на свещи и ухание на цветя.
Глена застана на крачка от огледалото.
— Е?
— Изглеждаш като видение — заяви Мойра. — Като богиня в нечий сън.
— Коленете ми се подкосяват. Едва ли на богините им треперят коленете.