Извърна глава към другите и промълви:
— Мамка му!
Бяха най-малко петдесет, може би повече, скрити в гората или наблизо. На тревата стояха три железни клетки с пребити и окървавени пленници, които пищяха, докато ги извеждаха.
Глена се приближи и надникна, а после посегна към ръката на Хойт зад гърба си.
— Русата. Това е онази, която почука на вратата. Когато Кинг…
— Лора — каза Кийън. — Една от любимките на Лилит. Имах… инцидент с нея веднъж. — Засмя се, когато Лора извади бял флаг. — Повярвайте ми, сблъсквал съм се с кого ли не.
— Водят хора — добави Мойра. — Ранени хора.
— Оръжията! — изкомандва Блеър.
— Най-добре е да изчакаме… да решим кой е най-добрият начин да ги използваме. — Кийън се отдръпна и тръгна към входната врата. Когато я отвори, нахлу вятър и дъжд. — Лора! — извика той почти закачливо. — Вир-вода си, а? Бих поканил теб и приятелите ти да влезете, но все още не съм си загубил ума и няма да наруша принципите си.
— Кийън, отдавна не сме се виждали. Впрочем хареса ли ти подаръкът ми? Нямах време да го опаковам.
— Приписваш си заслугата за деянието на Лилит? Колко си жалка! Предай й, че ще ми плати скъпо за това.
— Кажи и го сам. Ти и смъртните ти приятели имате десет минути да се предадете.
— О, цели десет?
— След десет минути ще убием първия от тези тук. — Сграбчи едната от пленниците за косата. — Хубавица е, а? Едва шестнадесетгодишна. Достатъчно голяма, за да знае, че не бива да броди сама по пътищата вечер.
— Моля ви. — Момичето зарида и кръвта по шията му издаде, че някой вече е вкусил от него. — Моля ви. Господи!
— Все викат Господа на помощ. — Лора със смях повали момичето по очи на мократа трева. — А той все не идва. Десет минути.
— Затвори вратата! — тихо промълви Блеър зад него. — Затвори я. Добре, дай ми само минута да помисля.
— Така или иначе ще ги убият — изтъкна Кийън. — Те са само примамка.
— Не е в това въпросът! — сопна се Глена. — Трябва да направим нещо.
— Да се бием.
Ларкин извади един от мечовете, които стояха на закачалката за чадъри до вратата.
— Успокой топката! — нареди Блеър.
— Няма да се предадем на същества като тях.
— Ще се бием — съгласи се Хойт. — Но не по техните правила. Нужни са ни още оръжия от горе.
— Казах да изчакаме. — Блеър сграбчи ръката му. — Имали сте няколко схватки с вампири. Това не означава, че сте подготвени. Няма да излезете навън и да паднете, заклани като пилета.
Глена въздъхна.
— Да.
— Добре. Мойра, върви горе! Грабвай лъка и сгрелите. Кийън, сигурно са обградили къщата. Избери някоя врата и се заеми с най-близките, колкото е възможно по-тихо. Хойт да дойде с теб.
— Почакай.
— Знам как да се справим — каза тя на Глена. — Готова ли си да се пробваш с брадвата?
— Мисля, че скоро ще разберем.
— Вземи я. Върви с Мойра горе. Имат и стрелци, които виждат далеч по-добре на тъмно от нас. Ларкин, ние с теб ще отвлечем вниманието им. Мойра, започни да стреляш, когато чуеш сигнала.
— Какъв сигнал?
— Ще го разпознаеш. Още нещо. Онези тримата отвън са обречени. Можем само да покажем, че не се даваме лесно. Налага се да се примирите с факта, че шансът да спасим някого от тях е нищожен.
— Трябва да опитаме! — настоя Мойра.
— Да, добре, затова сме тук. Да действаме!
— Този меч зареден ли е? — попита Кийън брат си.
— Да.
— Тогава дръж го далеч от мен.
Сложи пръст на устните си и бавно отвори вратата. В първия миг нямаше никакво движение, никакъв звук — освен ударите на дъждовните капки. После Кийън излезе и няколко тъмни силуета се втурнаха към него в мрака.
Миг преди да го последва, Хойт го видя да пречупва вратовете на двама и да обезглавява трети.
— От лявата ти страна — прошепна Кийън.
Хойт рязко се изви и посрещна онова, което го връхлетя, със стомана и огън.
Горе Глена застана на колене в средата на кръга, който бе направила, и изрече заклинание. Среброто на шията и в ръката й засияваше по-ярко с всеки удар на сърцето й. Мойра бе приклекнала до отворената врата на терасата, със стрели на гърба и с лък в ръка.
Извърна глава към Глена.
— Започваме ли?
— Сложи това!
— За какво… О! — Мойра впери поглед в мрака, добила котешко зрение благодарение на Глена. — О, да, страхотно хрумване! Стрелците им са скрити в гората. Виждам само шестима. Мога да се справя с толкова.
— Не излизай навън, преди да свърша тук. Глена положи усилия да проясни съзнанието си, да успокои сърцето си и да събуди магическата си сила.