— Нима мислиш, че имам избор?
— О, да. — Кийън отново се облегна назад. — Винаги има. Аз съм го правил във всеки живот. — Затвори очи и вяло разклати чашата си. — Нещо се задава. В света, който се крие под този, е настанал смут. В света на мрака. Ако е така, както казваш, по-страшно е, отколкото мислех. Трябва да бъда по-бдителен. Никога не се срещам с други вампири.
Озадачен от това решение на винаги общителния си брат, Хойт се намръщи.
— Защо?
— Защото са лъжци и убийци, които привличат твърде много внимание. А хората, които общуват с тях, са или луди, или обречени. Плащам данъците си, водя отчет за всичко и не се набивам в очи. На всеки няколко десетилетия се премествам, променям самоличността си и намирам начини да избягвам слънчевата светлина.
— Не разбирам половината от думите, които изричаш.
— Сигурно — отвърна Кийън. — Тя ще съсипе живота на всички. Кръвопролитията винаги носят беди, а демоните, които си въобразяват, че искат да унищожат света, са ужасно несправедливи. И ние трябва да живеем в него, нали?
Замълча. Ако се съсредоточеше, можеше да чуе всеки удар на сърцето на брат си, тихото бръмчене на климатика и жуженето на лампата на бюрото в другия край на стаята. Или да не обръща внимание на странични шумове, както често се опитваше.
Трудно му бе да свикне с това, че понякога може да се вслушва в тях, а понякога — не.
„Избор“, отново си помисли той. „Е добре, защо не?“
— Всичко е заради кръвта — каза Кийън и очите му започнаха да се затварят. — Тя е в началото и в края. И двамата имаме нужда от нея, за да живеем, твоят и моят вид. Принасяме я в жертва на боговете си, проливаме я за държави и жени. Съществата като мен не се питат дали е редно. — Отвори очите си и показа на Хойт искрящия им червен цвят. — Просто я поглъщаме. Храним се с нея, без нея ще загинем. В природата ни е да ловуваме и убиваме. На някои това им харесва повече, отколкото на други, както е при хората. Има такива, които изпитват удоволствие да причиняват болка, да измъчват жертвите си. Както хората. Не всички сме от една порода, Хойт.
— Вие убивате.
— Когато издебнеш елен в гората и отнемеш живота му, нима това не е убийство? За нас вие не сте нищо повече от плячка, често дори по-незначителни.
— Видях смъртта ти.
— Падането от скалите не беше…
— Не. Видях как тя те уби. Отначало помислих, че е сън. Видях те да излизаш от кръчмата и да се качваш в каретата й. И да се сливаш с нея на излизане от селото. Тогава очите й и се преобразиха, а зъбите й заблестяха в мрака, преди да ги впие в гърлото ти. Видях лицето ти, ужаса и…
— Възбудата — довърши Кийън. — Опиянението. Беше незабравим миг.
— Опита се да се съпротивляваш, но тя ти се нахвърли като звяр и помислих, че си мъртъв. Но не беше.
— Не, за да се храним, просто изсмукваме кръвта на жертвите си — до капка, ако пожелаем. Но за да се превърне във вампир, човек трябва да вкуси от кръвта на създателя си.
— Тя разряза собствената си гръд и я притисна към устата ти. Все още се опитваше да се бориш, но после започна да сучеш от нея като бебе.
— Поривът е неудържим — като инстинкт за оцеляване. Сякаш ако не пиеш, ще умреш.
— Когато свърши, тя те хвърли на пътя и те остави да лежиш там. Аз те намерих. — Хойт отпи голяма глътка, когато стомахът му се разбунтува. — Лежеше, омазан в кръв и кал. Това ли правите, за да оцелеете? Ние се отнасяме към елените с повече уважение.
— Да ми четеш лекции ли си дошъл? — промърмори Кийън и стана отново да вземе бутилката. — Или искаш да узнаеш какво е?
— Трябва да узная.
— Някои ловуват на глутници, други — сами. Най-уязвими сме при пробуждането си — от първия път, когато се събудим в гроба, до всяка следваща вечер, ако сме спали през деня. Ние сме деца на мрака. Светлината означава смърт.
— Слънцето ви изгаря.
— Виждам, че си научил някои неща.
— Видях ги. Преследваха ме по пътя към дома. В образ на вълци.
— Само вампири, преживели векове и добили сила или закриляни от могъщ създател, могат да се преобразяват. Повечето са доволни да запазят образа, който са имали преди смъртта си. Физически не остаряваме. Ценна привилегия.
— Ти изглеждаш, както приживе — отбеляза Хойт. — И все пак си някак различен. Не само в прическата и облеклото. Движенията ти са необичайни.
— Не бива да забравяш, че не съм това, което бях. Нашите сетива са по-остри и все повече се развиват, за да оцелеем по-дълго. Огънят, подобно на слънцето, може да ни унищожи. Светена вода, ако е благословена с истинска вяра, би ни изгорила, както и символът на кръста, ако е носен с вяра. Този символ ни прогонва.