— Слушай, там, горе, имам книги и други образователни материали. Можеш да прекараш следващите няколко часа в опознаване на културата, модата и технологиите на двадесет и първи век.
— Какво е технологии?
Кийън побутна брат си навътре и натисна бутона за горния етаж.
— Още един от сегашните богове.
Този свят, това време бе пълно с чудеса. Хойт съжали, че не ще успее да научи и проумее всичко. Вместо с факли, стаите се осветяваха с нещо, което Кийън наричаше електричество. Храната се съхраняваше в сандък, висок колкото човешки ръст, и се запазваше студена и прясна, а друг сандък служеше за приготвянето и затоплянето й. Водата течеше от някаква тръба в дълбока купа, от която се оттичаше.
Къщата, в която живееше Кийън, се намираше високо над града, и то какъв град! Гледката, която Мориган му бе разкрила за миг, бе нищо в сравнение с онова, което видя през стъклените стени на жилището на брат си.
Всичко в този Ню Йорк му се струваше толкова огромно, че би смаяло дори боговете. Бе поискал отново да надникне навън, но Кийън го бе накарал да се закълне, че ще държи капаците на стъклените стени спуснати и няма да търси начин да излезе от къщата.
„От апартамента“, поправи се Хойт. Кийън наричаше това апартамент.
Имаше книги, толкова много книги и магическа кутия, която наричаше телевизор. Картините, които се появяваха в нея и изчезваха, бяха безброй, представяха хора и места, предмети и хора. И въпреки че се позабавлява с това само час, бързо се умори от непрестанното бърборене.
Затова натрупа около себе си книги и чете, докато очите му започнаха да парят и умът му не можеше да поеме повече думи и образи.
Заспа върху нещо, което Кийън бе нарекъл диван, заобиколен от книгите.
В съня му се яви вещицата, в кръг от светлина. Беше гола, само с медальон на шията, и млечнобялата й кожа бе озарена от пламъка на свещи. От нея струеше красота.
С две ръце държеше над главата си кристално кълбо. Чу шепота й, но не различи думите. Все пак знаеше, че изрича заклинание, усещаше силата на въздействието му в съня си. И разбра, че тя го търси.
Макар и да спеше, почувства притегателната й сила и същото нетърпение, което бе изпитал в онзи кръг, в своето време.
За миг му се стори, че погледите им се срещат през мъглата. Обзе го желание и усещане за сила. В този миг устните й се разтвориха, сякаш се канеше да заговори.
— Какви са тези одежди?
Внезапно се събуди и видя някакъв великан. Съществото се извисяваше над него като огромно старо дърво. Имаше лице, което би уплашило дори родната му майка, черно като катран с белег на бузата и заобиколено от сплъстени дълги кичури.
Едното му око бе черно, а другото — сиво. И двете се присвиха, когато оголи едрите си бели зъби.
— Ти не си Кийн.
Преди Хойт да реагира, бе повдигнат за дрехите отзад и разтърсен като мишка от огромна, ядосана котка.
— Остави го, Кинг, преди да те превърне в бял дребосък.
Кийън излезе от спалнята си и сънено продължи към кухнята.
— Как така има твоето лице?
— Лицето си е негово! — сопна се той. — Не си приличаме толкова, ако се вгледаш внимателно. Някога беше мой брат.
— Така ли? Мамка му! — Кинг безцеремонно пусна Хойт обратно на дивана. — Как е влязъл тук, по дяволите?
— С магия. — Докато изричаше това, Кийън извади прозрачна банка с кръв от заключена хладилна чанта. — Богове и битки, краят на света и прочие.
Кинг се наведе към Хойт с усмивка.
— Проклет да съм! Винаги съм мислил, че историите, които ми разправяш, са врели-некипели. Не е много разговорлив, преди да получи вечерната си доза — обърна се той към Хойт. — Имаш ли си име, братле?
— Аз съм Хойт от рода Маккийни. И да не си посмял отново да ме докоснеш!
— Голяма уста имаш.
— И той ли е като теб? — попитаха Хойт и Кинг в един глас.
Кийън отегчено наля кръвта във висока чаша от дебело стъкло и я пъхна в микровълновата фурна.
— Не, никой от двама ви. Кинг е управител на клуба ми долу. Приятел е.
Хойт направи гримаса на неодобрение.
— Твоят човек — слуга.
— Не съм ничий слуга.
— Доста си прочел. — Кийън извади чашата и отпи глътка. — Някои вампири, заемащи високо положение, имат слуги. Аз предпочитам служители. Хойт събира армия, с която се надява да избави света от голямото зло.
— От данъчните?
Вече в по-добро настроение, Кийън се усмихна широко. Хойт ги видя да се споглеждат, както някога той и брат му.
— Де да беше така! Не, казах ти, че долавям смут. Очевидно е сериозно. Според клюките на боговете, кралицата на вампирите Лилит свиква армия и възнамерява да унищожи човечеството, да завладее световете. Война, бедствия и чума.