Тя не бе беззащитна; не бе слаба. Но се чувстваше така. Съществото от влака бе най-страшния й кошмар. И този кошмар не бе случаен.
Беше предназначен точно за нея.
„То долавяше страха ми“, помисли си тя. Беше се възползвало от него и я бе измъчвало, докато коленете й се бяха подкосили и надигащите се в нея писъци бяха разрязали съзнанието й като бръсначи.
Тя бе прекалено изплашена, за да посегне към единственото оръжие, което притежаваше. Магията.
Сега сред ужаса й бе започнал да се прокрадна гняв.
Винаги се бе смятала за авантюристка, жена, която бе готова на рискове в името на познанието. Жена, която притежава защитни сили и способности, каквито малцина могат да си представят. А ето я сега, разтреперана пред лицето на първата истинска опасност. Изправи гръб, овладя дишането си и се отправи към огромния кръгъл бар.
Докато пристъпваше по плочите с метален блясък, изведнъж го зърна.
Първо почувства вълна на облекчение, а после гордост, че така бързо бе постигнала успех в първото си начинание. У нея се пробуди любопитство, когато сви натам, откъдето се задаваше той. Красавецът й се стори доста по-чист. Косите му бяха небрежно разрошени, а не неподдържани, черни, лъскави и по-къси, отколкото при първата им среща. Изглеждаше все тъй тъжен, угрижен и раздразнителен. Сега бе облечен в черно, което му подхождаше. Както и зоркият, леко сърдит поглед на искрящите му сини очи.
Почти възвърнала увереността си, тя се усмихна и го пресрещна.
— Търсех те.
Кийън се спря. Отдавна бе свикнал жени да застават на пътя му. Не че не се ласкаеше от това, особено когато жената бе изключителна като тази. Тъмнозелените й очи имаха неповторим блясък и го гледаха закачливо. Устните й бяха чувствени и съвършени, гласът — нисък и дрезгав.
Имаше прелестно тяло и малката черна рокля разкриваше доста от млечнобялата кожа и красивите рамене. Би се позабавлявал с нея, ако не бе медальонът, който носеше на врата си.
Вещиците, и още повече онези, които си играеха на вещици, можеха да бъдат опасни.
— Радвам се да узная, че съм бил търсен от толкова красива жена. Бих се оставил да бъда намерен, стига да разполагам с време за това.
Понечи да се отдръпне и да продължи, но Глена докосна ръката му.
Усети нещо при допира й. Очевидно и тя, защото присви очи и усмивката й изчезна.
— Ти не си онзи мъж. Само приличаш на него. — Притисна ръката му и го накара да усети търсещата сила. — Дори не съвсем. По дяволите! — Отпусна ръката си и тръсна коси назад. — Трябваше да знам, че няма да е толкова лесно.
Този път той я сграбчи.
— Да ви намерим маса.
„В някой тъмен тих ъгъл — помисли си Кийън — Докато разбера коя е и каква е“.
— Имам нужда от информация. Търся един човек.
— Имате нужда от питие — любезно каза Кийън и бързо я преведе през тълпата.
— Слушайте, ако искам питие, сама мога да си го поръчам.
За миг й хрумна да вдигне скандал, но реши, че рискува да бъде изхвърлена от заведението. Понечи да използва силата си, но от опит знаеше, че ако ползва магическите си способности в момент на гняв, ще си навлече единствено неприятности.
Огледа се и прецени ситуацията. Клубът бе претъпкан с хора от всички прослойки. Музиката бе силна, с натрапчив бас и певица, която изричаше думите на песента с чувствен глас, подобен на котешко мъркане.
„Публично място, адски оживено — помисли си Глена, — с много хром и синя светлина — обстановка, съчетаваща изтънченост с еротика. Какво би могъл да ми стори при тези обстоятелства?“
— Взех ви за човека, когото търся. — „Поддържай разговор! — каза си тя. — Дръж се приятелски“. — Осветлението тук не е много силно, а и толкова си приличате, че бихте могли да минете за братя. Много е важно да го открия.
— Как се казва? Може би ще успея да ви помогна.
— Не знам името му — Този факт я накара да се почувства глупаво. — Е, добре, наясно съм как ви звучи. Но ми бе казано, че се намира тук. Мисля, че е в беда. Само ако бихте…
Опита се да отблъсне ръката му, но тя остана непоклатима като камък. „Какво би могъл да ми стори при тези обстоятелства? — каза си тя отново. — Почти всичко“. В пристъп на паника, затвори очи и призова силата си.
Пръстите му трепнаха и я притиснаха още по-силно.
— Значи си истинска — промърмори той и очите му я пронизаха с поглед, вцепеняващ като хватката. — Мисля, че трябва да отидем горе.
— Няма да тръгна с теб за нищо на света. — У нея се прокрадна нещо подобно на страха, който я бе сковал в метрото. — Това беше слаба мощност. Повярвай ми, не знаеш какво те очаква.
— Ти ми повярвай — каза той с мелодичен глас. — Не знаеш какво те очаква, ако ме ядосаш.