— Заложил си много. Но аз също имам семейство. Живеят в този щат. Трябва да се уверя, че ще бъдат в безопасност. Трябва да знам, че ще доживея да изпълня мисията си. Тя знае къде съм. Изпрати онова същество да ме сплаши. Предполагам, че е много по-добре подготвена от мен.
— Тогава и ние ще се подготвим. Трябва да узная какви способности притежаваш.
— Викаш ме на кастинг? Слушай, Хойт, засега армията ти се състои от трима души. Само ще загубиш, ако ме обиждаш.
— Ставаме четирима, с краля.
— Какъв крал?
— Черният великан. Но не обичам да работя с вещици.
— Така ли? — провлачено каза Глена и се наведе към него. — Създадени сме от една и съща сила. С теб сме нещо като братовчеди, Мерлин. Освен това съм ти нужна.
— Може би си права. Богинята не каза, че ще бъде приятно, нали? Трябва да опозная силата и слабостите ти.
— Разбира се — кимна тя. — Както и аз — твоите. Вече знам, че не можеш да излекуваш дори накуцващ кон.
— Не е така. — Обидата го накара да повиши тон. — Бях ранен и не бях в състояние…
— Да излекуваш две счупени ребра и разрязана длан. Значи не можеш да се грижиш за ранените, когато успеем да съберем тази армия.
— С удоволствие ще поверя тази задача на теб! — сопна се той. — Ще създадем армията. Така е писано.
Глена подписа касовата бележка и взе чантата си.
— Къде отиваш?
— У дома. Трябва да свърша доста неща.
— Не бива. Трябва да останем заедно. Тя те познава, Глена Уорд. Познава всички ни. По-безопасно е, когато сме заедно. Така сме по-силни.
— Може би, но са ми нужни някои неща от къщи. Трябва да ги взема.
— Те са силни нощем. Изчакай, докато се съмне.
— Вече даваш заповеди?
Понечи да прояви гордост, но образът на онова, което бе пропълзяло около нея в метрото, се върна, съвършено ясен.
Той сграбчи ръката й и я задържа на мястото й. От сблъсъка на емоциите между дланите им завибрира топлина.
— Нима това е игра за теб?
— Не. Изплашена съм. Допреди няколко дни можех да разполагам с живота си, както намеря за добре. Сега нещо ме преследва и трябва да участвам в някаква апокалиптична битка. Искам да си отида у дома. Да събера нещата си. Да помисля.
— Страхът те прави уязвима и безразсъдна. На сутринта нещата ти ще бъдат там, където са сега.
Прав бе, разбира се. А и тя не бе сигурна дали има достатъчно смелост да излезе навън в нощта.
— И къде да чакам докато съмне?
— Брат ми има апартамент горе.
— Брат ти. Вампирът. — Тя се отпусна на дивана. — Голямо успокоение.
— Няма да ти навреди. Имаш думата ми.
— По-важно е да получа неговата, ако нямаш нищо против. Ако се опита… — Обърна ръката си с дланта нагоре над масата и се съсредоточи върху нея. Точно над ръката й засия малък пламък. — Ако книгите и филмите казват истината, неговият вид се бои от огъня. Само да направи опит да ме нарани — и ще го запаля. Армията ти ще намалее с един.
Хойт просто сложи ръката си върху нейната — и пламъкът се превърна в топче лед.
— Не използвай способностите си срещу мен или семейството ми.
— Хубав номер. — Глена пусна леда в празната си чаша. — Да се договорим така. Имам право да се защитавам от всичко и всеки, който се опита да ми навреди. Съгласен ли си?
— Съгласен. Няма да бъде Кийън — Хойт стана и й подаде ръка. — Заклевам се, тук и сега, че ще те защитавам дори от него, ако представлява заплаха за теб.
— Добре. — Глена пое ръката му и се изправи. Почувства нещо, а начинът, по който зениците му се свиха, издаде, че и той го е почувствал. Не само магическа сила. — Мисля, че вече сключихме първия си договор.
Когато слязоха долу и тръгнаха към асансьора, Кийън пресече пътя им.
— Почакайте. Накъде си я повел?
— Не ме е повел — поправи го тя. — Тръгнах с него по своя воля.
— За нея не е безопасно да излиза. Може да го направи най-рано призори. Вече е била заплашена от пратеник на Лилит.
— Зарежи магиите пред вратата! — предупреди Кийън Глена. — Може да се настани в стаята за гости. За теб остава диванът, освен ако тя не те покани да споделиш леглото й.
— Ще спи на дивана.
— Защо я обиждаш? — Гласът на Хойт затрепери от гняв. — Била е изпратена: дошла е тук с риск за живота си.
— Не я познавам — спокойно отвърна Кийън. — Отсега нататък искам да ме предупреждаваш, преди да каниш гостенки в дома ми. — Въведе кода за асансьора. — Когато се събудите, ще трябва да останете там, докато дойда. Ще го заключа след вас.
— А ако избухне пожар? — каза Глена с напевен тон, а той само се усмихна.
— Тогава ще отворите някой прозорец и ще полетите.