Глена влезе и хвана ръката на Хойт. После отново се обърна към Кийън с чаровна усмивка.
— Не забравяй с кого си имаш работа — каза. — Бихме могли да сторим точно това. — Когато вратите се затвориха, изсумтя: — Брат ти не ми харесва особено.
— И аз не одобрявам държането му отпреди малко. Впрочем можеш ли да летиш?
— Не. — Хойт хвърли поглед към нея. — А ти?
— Все още не съм се научила.
Пета глава
Събудиха я гласове. Бяха приглушени и отначало изпита страх, че е ново видение. Колкото и да държеше на изкуството си, сънят бе не по-малко важен… особено след няколко мартинита и вечер, изпълнена със странни разкрития.
Глена потърси възглавница, с която да покрие главата си.
Отношението й към Кийън бе станало малко по-меко, когато бе огледала стаята за гости. Имаше огромно легло с прекрасни чаршафи и достатъчно възглавници, за да накарат дори жена като нея, която обича разкоша, да се чувства добре.
Чудесно бе, че стаята бе просторна, обзаведена с антики и боядисана в нежния, топъл зелен цвят на горски сенки. Банята също бе страхотна. Спомни си това, когато се сгуши под завивките. Джакузито от лъскав бял мрамор бе голямо колкото половината от нейната мансарда, а безкрайно дългите плотове бяха в същото наситенозелено като стените на спалнята. Но това, което я накара да замърка от удоволствие, бе дълбоката мивка от кована мед.
Едва устоя на изкушението да вземе вана с ароматни масла и соли, от които имаше в изобилие, подредени в големи кристални купи и украсени с дебели свещи върху плота. Но споменът за сцени от филми, в които някои напада героинята, докато тя взема вана, я принуди да се откаже от идеята.
В сравнение с жилището на вампира — едва ли би могла да нарече такъв разкош бърлога — малката й мансарда в Уест Вилидж бе мизерна.
Въпреки че бе възхитена от вкуса на вампира, направи защитна магия на вратата и заключи секретната брава.
Сега се претърколи, отмести възглавницата и се загледа в тавана на слабата светлина на лампата, която бе оставила включена през цялата нощ. Лежеше в стаята за гости на един вампир. Беше пратила магьосник от дванадесети век да спи на дивана в хола. Красив и отговорен мъж поел мисия, който искаше от нея да участва в битка срещу древната и могъща кралица на вампирите.
Магиите бяха част от живота й, откакто се помнеше, бе дарена със способности и познание, които повечето хора дори не подозираха, че съществуват. И все пак всичко това й се струваше нереално.
Харесваше живота си такъв, какъвто е. Но бе убедена, че никога вече няма да бъде същият. Допускаше, че може и съвсем да го загуби.
Какъв избор имаше? Не можеше да се крие под възглавница до края на дните си. Надигащото се зло я познаваше и вече бе изпратило вестител при нея.
Ако не предприемеше нищо и продължеше да живее, сякаш нищо не се е случило, можеше да я споходи по всяко време, където и да е. И да я завари сама.
Нима отсега нататък щеше да очаква нощта със страх? Да се озърта всеки път, когато е навън след залез-слънце? Да очаква вампира, когото само тя можеше да види, да се промъкне в метрото, докато пътува към покрайнините на града?
Не, това не бе живот. Единственият й реален избор бе да се изправи срещу проблема, да превъзмогне страха и обедини силата и способностите си с тези на Хойт.
Осъзнавайки, че вече е невъзможно да заспи, погледна часовника и завъртя очи при вида на ранния час. С въздишка на примирение стана от леглото.
В хола Кийън завърши нощта с бренди и спор с брат си.
Беше се върнал в апартамента си призори, измъчван от чувство на самота и някаква вътрешна празнота. Не бе допускал жена в дома си по светло, дори при спуснати завеси. Сексът го правеше уязвим и отнемаше част от силата му. Не желаеше да изпада в това положение на уязвимост, след като слънцето изгрее.
Рядко се случваше да има гости между изгрев и здрач. Тези часове често бяха дълги и пусти. Но когато влезе в апартамента си и завари брат си в хола, осъзна, че предпочита самотата пред компанията на хора и техните капризи.
— Настояваш да остане тук, докато решиш, какъв да бъде следващият ти ход? Казвам ти, че това е невъзможно.
— Само тук тя е в безопасност.
— Безопасността й не е моя първа грижа.
„Колко се е променил брат ми! — каза си Хойт е негодувание. — Не било негова грижа да защити една невинна жена?“
— Сега всички сме изложени на риск. Нямаме друг избор, освен да останем заедно.
— Аз имам избор и той не е да деля жилището си с вещица, всъщност и с теб! — добави той и вдигна ръка с чашата. — Не пускам никого тук през деня.
— Аз останах доста дълго вчера.