Отново закрачи в кръг, този път около куфарите с фотографските и художническите й принадлежности. Глена едва сдържа негодуванието си, но си напомни, че трябва да има вяра. Призовавайки я, затвори очи и си представи стаята за гости. Помогна му, доколкото можеше, със своята дарба.
За петнадесет минути бе постигнал нещо, което бе: принудена да признае, че би й отнело часове, ако изобщо успееше да го направи.
— Е, това… това наистина си го биваше.
Загадъчните му очи все още излъчваха магическа сила, от която въздухът между тях вибрираше. Сякаш около двамата се увиваше панделка, която все повече се затягаше и ги приближаваше един към друг. Възбудата й бе толкова силна, че трябваше да напрегне волята си, за да я овладее.
— Не се обиждай, но сигурен ли си, че са там, където искаме да бъдат?
Той продължи да се взира в нея с невероятните си сини очи, докато топлите вълни в корема и станаха неудържими, сякаш всеки момент от върховете на пръстите й щеше да заструи огън.
Всичко това бе твърде силно. Напиращото желание, поривът, който се разпалваше все повече с всеки изминал миг. Понечи отново да се отдръпне, но той вдигна ръка и я спря.
Нещо в него я привличаше с такава сила, че бе неспособна да се избави от нея и да се опомни. Стоеше неподвижна, с поглед, прикован в очите му, когато той измина разстоянието, което ги делеше, с една спокойна крачка.
В следващите мигове нямаше нищо спокойно.
Рязко я претегли към себе си и тя затаи дъх, а после издаде тих стон, когато устните им се срещнаха. Горещата, опияняваща целувка я замая, наелектризира тялото й и кръвта й закипя, когато се притисна към него.
Енергично и отчаяно впи пръсти в раменете му и се впусна във вихър от усещания. За това бе копняла от първия миг, когато го бе зърнала в съня си.
Усещаше ръцете му в косите си, по тялото и лицето си и тръпнеше при всяко докосване. Сега не бе сън, а изблик на гореща плътска страст.
Той не можеше да спре. Допирът й бе като пиршество след дълъг пост и единственото, което искаше, бе да се предаде на насладата. Устните й бяха нежни и чувствени. Съвършено се сливаха с неговите, сякаш боговете ги бяха създали за това. Призованата сила бе отприщила отчаяната страст, която изгаряше тялото му, обсебваше сърцето му.
Нещо бе пламнало помежду им. Знаеше го от първия миг, макар и тогава да бе измъчван от треска и болка, докато вълците дебнеха около кръга му. Страхуваше се от него почти толкова, колкото и от онова, срещу което бе писано да се изправят заедно.
Побутна я назад, разтърсен до мозъка на костите си. Онова, което бяха събудили, бе изписано в очите й, премрежени и неустоими. Ако се предадеше на порива, каква цена щяха да платят и двамата?
Всичко имаше цена.
— Извинявай. Просто… увлякох се след магията.
— Не се извинявай. Обидно е.
„Жени!“ Само това можа да си помисли.
— А да те докосвам така не е ли?
— Ако не желаех да ме докосваш, бих те спряла. О, не се ласкай! — сопна се тя, когато забеляза изражението му. — Може да ме превъзхождаш със силата си — физическа и магическа, — но бих се справила с положението. А когато смятам, че ми дължиш извинение, сама ще го поискам.
— Не мога да запазя вътрешното си равновесие на това място, с теб. — Отчаянието му бе осезаемо, както и силата му преди малко. — Това не ми харесва, както и чувствата, които ме караш да изпитвам.
— Твой проблем. Беше просто една целувка.
Хвана ръката й, преди да се отдръпне.
— Не вярвам, дори в този свят, да е било просто целувка. Ти видя срещу какво сме изправени. Желанието е слабост, която не можем да си позволим. Всичко, което имаме, трябва да бъде вложено в изпълнението на мисията ни. Няма да изложа на риск и твоя живот, и съдбата на света заради няколко минути наслада.
— Мога да ти гарантирам, че няма да бъдат само няколко. Но безсмислено е да споря с човек, който гледа на желанието като на слабост. Да го отминем като мимолетна случка и да продължим напред.
— Не искам да те наранявам — каза той с известно съжаление, а тя го стрелна с изпепеляващ поглед.
— Ако още веднъж започнеш да се извиняваш, ще се озовеш по гръб на пода. — Глена взе ключовете и чантата си. — Угаси свещите, ако обичаш и да тръгваме. Искам да се уверя, че нещата ми са пристигнали невредими, и после трябва да уредим полета си до Ирландия. И да намерим начин да те измъкнем от страната.
Грабна слънчевите си очила от масата и ги сложи. Гневът и почти отшумя, когато долови учудването му.
— Тъмни стъкла — обясни тя. — За защита на очите от силното слънце и за по-секси вид.
Отвори желязната врата, озърна се и погледна жилището и вещите си.