— Трябва да вярвам, че ще се върна тук. Трябва да вярвам, че ще видя тези неща отново.
Влезе в асансьора, натисна бутона за партера и остави зад гърба си всичко, което обичаше.
Когато Кийън излезе от спалнята си, Глена беше в кухнята и готвеше. Веднага след като пристигнаха, Хойт се затвори в кабинета до хола с книгите си. От време на време до нея достигаха вълни, които издаваха, че изпълнява ритуали.
Поне не и се пречкаше. Но не излизаше от мислите й.
Беше предпазлива с мъжете. Обичаше да се забавлява с тях, но не се впускаше лекомислено в интимни отношения. А с Хойт бе сторила точно това и не можеше да го отрече. Определено бе импулсивна, безразсъдна постъпка, очевидна грешка. Макар и да бе казала, че е било просто една целувка, бе изживяла непозната досега близост.
Желаеше я — несъмнено. Но изборът му бе да потуши това желание. Глена би предпочела да е обратното.
За нея желанието не бе слабост, а отвличане на вниманието. Прав бе, че не могат да си го позволят. Тази сила на характера и здравият разум бяха две от качествата, които я привличаха най-силно у него. Но за жена с нейната импулсивна натура бяха и вбесяващи.
Реши да сготви, за да бъде заета с нещо и да се опита да запази спокойствие.
Когато Кийън влезе, сънен и чаровен, тя сръчно режеше зеленчуци.
— Очевидно е, че mi casa вече е su casa3.
Глена не прекъсна заниманието си.
— Донесох нетрайните продукти от дома си, наред с другия багаж. Не знам дали менюто ти включва такива неща.
Той леко се намръщи при вида на суровите моркови и зелените листа.
— Едно от предимствата на съдбата ми е, че не се налага да ям зеленчуци като добро момче. — Но явно доловил аромата на онова, което къкреше на печката, той се приближи, за да вдъхне от парата над апетитния доматен сос. — От друга страна, това изглежда примамливо. — Облегна се с гръб на плота и се загледа в нея. — Ти — също.
— Не хаби съмнителния си чар заради мен. Не проявявам интерес.
— Бих могъл да поработя по въпроса само за да подразня Хойт. Би било забавно. Той се бори с изкушението да те гледа. Засега губи.
Ръката й трепна, но отново стисна здраво ножа.
— Сигурно ще успее да го надвие. Има силна воля.
— Винаги е бил такъв, ако паметта не ми изневерява. Трезвомислещ и сериозен, а дарбата му го кара да се чувства като в капан.
— И ти ли гледаш на нея по този начин? — Глена остави ножа и се обърна към него. — Като на капан. Не е така — нито за него, нито за мен. Наистина е задължаваща. Но носи и привилегии, и радост.
— Ще видим каква радост ви очаква, когато застанете на пътя на Лилит.
— Вече застанахме. Направихме магия за откриване в дома ми. Спотайва се в пещера с множество тунели. Мисля, че е близо до морето. До онази скала, на която Хойт я е предизвикал. Здравата ни разтърси. Следващия път няма толкова лесно да се отърве от нас.
— Вие двамата сте луди за връзване. — Кийън отвори фризера си и извади банка с кръв. — Лицето му застина при тихия вик, който Глена не можа да сдържи. — Трябва да свикнеш.
— Добре. Ще свикна. — Продължи да го гледа, докато той наля кръвта в чаша от дебело стъкло и я сложи в микровълновата. Този път не сдържа смеха си. — Извинявай, но това е толкова странно!
Изпитателно се вгледа и нея и когато не долови и следа от злоба, се успокои.
— Искаш ли вино?
— Да, благодаря. Трябва да заминем за Ирландия.
— Вече знам.
— Веднага. Трябва да го уредим час по-скоро. Аз имам паспорт, но трябва да измислим как да измъкнем Хойт от тази страна и как да влезем с него в другата. Необходимо ни е и място, където да отседнем и… да тренираме, така да се каже.
— Това с най-лесната част — промърмори Кийън, докато й наливаше чаша вино. — Знаеш ли, не е толкова лесно да повериш отговорността за бизнеса си на някого. Особено когато човекът, на когото имам най-голямо доверие, е твърдо решен да се присъедини към свещената армия на Хойт.
— Слушай, аз прекарах днешния ден в събиране на багаж и прехвърляне на ограничените ми финанси, за да мога да платя наема си до октомври; отменях уговорки и преотстъпих някои относително доходоносни поръчки на колеги. Просто трябва да намериш решение.
Кийън извади своята чаша.
— И какви са тези доходоносни поръчки? С какво се занимаваш?
— Приложно изкуство, поздравителни картички с мистична тематика. Рисувам. Правя и снимки.
— Добра ли си?
— Не, никак не ме бива. Разбира се, че съм добра! Най-много печеля от сватбени снимки. Рисуването е по-скоро за удоволствие, но понякога продавам картини. Успявам да свържа двата края. — Глена вдигна чашата си. — А ти?
— Ако не бях добър, нямаше да оцелея цяло хилядолетие. Значи заминаваме тази вечер.