— Аеродинамика.
— Точно така. — Кинг вдигна бутилката с бира към чашите на Глена и Хойт. — Да ги разбием!
— Виждам, че нямаш търпение да се впуснеш в битката — отбеляза Глена.
— Разбира се. Кой не би бързал да спаси този скапан свят? Шефът? От няколко седмици е неспокоен, а и аз покрай него. Ако питате мен, точно това бих предписал.
— Не се ли страхуваш, че ще умреш?
— Всеки умира. — Хвърли поглед към пилотската кабина начин. — По един или друг начин. Освен това здравеняк като мен не се дава лесно.
Кийън се показа от кабината.
— Готови сме, момичета и момчета. Настанете се удобно, закопчайте коланите си.
— Слушам, капитане!
Кинг го последва.
Глена седна и потупа по седалката до себе си. Подготви се да успокоява Хойт при първия му полет.
— Трябва да закопчаеш предпазния колан. Ще ти покажа как.
— Знам за какво служи. Прочетох. — Хойт погледна металните токи и ги закопча. — В случай на турбулентност. Въздушни ями.
— Не изглеждаш особено разтревожен.
— Преминах през Вратите на времето — напомни й той. Започна да си играе с бутоните и се усмихна, когато облегалката се спусна и отново се вдигна. — Мисля, че ще бъде приятно пътуване. Жалко, че ще летим само над вода.
— О, почти забравих. — Глена пъхна ръка в чантата си и извади шишенце. — Изпий това. Ще ти помогне. Изпий го! — повтори тя, когато го видя да се мръщи. — Билки и кристали на прах. Безвредно е. Помага при гадене.
Неохотата му бе очевидна, но погълна течността.
— Прекалила си с карамфила.
— Ще ми благодариш, когато разбереш, че не се налага да ползваш торбичката за повръщане. — Двигателите забръмчаха и Глена усети вибрирането под краката си. — Духове на нощта, дайте ни крила. Да ни закриля вашата ръка, докато стъпим на земя! — Извърна глава към Хойт. — Никога не е излишно.
Не повърна, но бе очевидно, че нейната отвара и волята му водят упорита битка да издържи. Донесе му чай и одеяло, спусна седалката му назад и повдигна облегалката за крака.
— Опитай се да поспиш.
Твърде замаян, за да спори, Хойт затвори очи. Когато се увери, че е направила всичко възможно, за да му бъде удобно, Глена отиде при другите в пилотската кабина.
Звучеше музика. Позна парче на „Найн Инч Нейлс“. Кинг се бе изтегнал на седалката на втория пилот и похъркваше в такт с музиката. Глена надникна през стъклото и сърцето и се преобърна.
Не се виждаше нищо, освен мрак.
— Никога преди не съм влизала в пилотска кабина. Страховита гледка.
— Мога да изритам този от тук, ако искаш да поседиш на мястото му.
— Не, благодаря. Брат ти се опитва да поспи. Не се чувства много добре.
— Пребледняваше, когато преминавахме над Шанън. Сигурно вече е изповръщал червата си.
— Не, само му се гади. Дадох му нещо при излитането, а и желязната му воля помага. Искаш ли нещо?
Кийън хвърли поглед към нея.
— Много си загрижена.
— Твърде неспокойна съм, за да спя или дори да седя на едно място. Кафе, чай, мляко?
— Нямам нищо против кафе. Благодаря ти.
Свари го в малка кафеварка и му донесе чаша. После застана до него и се загледа в нощното небе навън.
— Какъв беше той като малък?
— Вече ти казах.
— Съмнявал ли се е някога в силата си? Искало ли му се е да не я притежава?
Странно бе, че жена го разпитваше за друг мъж. Когато не говореха за себе си, жените обикновено му задаваха въпроси за него самия, опитвайки се да надникнат през воала от загадъчност, който го обгръщаше.
— Никога не ми е казвал. А споделяше всичко — каза Кийън след миг. — В онези дни бяхме много близки.
— Имаше ли си някоя… приятелка навремето.
— Не. Заглеждаше се и докосваше, имаше няколко увлечения. Беше магьосник, а не свещеник. Но не е споделял, че изпитва по-дълбоки чувства към момиче. Не съм го виждал да гледа никоя така, както гледа теб. Рисковано е за теб — това бих ти казал, Глена. Любовта кара смъртните да оглупяват.
— А аз бих казала, че ако човек не може да обича, когато е изправен пред лицето на смъртта, не си струва да се бори с нея. До Лилит лежеше дете, той каза ли ти?
— Не. Трябва да разбереш, че при тях няма сантименталност, няма чувства. Едно дете е лесна плячка и сладко лакомство.
Стомахът й се преобърна, но тонът й остана спокоен.
— Беше между осем-деветгодишно — продължи Глена — Лежеше до нея в леглото й в онези пещери. Тя го направи като себе си. Превърна онова дете в звяр.
— Което събужда в теб ужас и гняв, а това са ценни човешки чувства. Ужасът и гневът могат да бъдат силни оръжия, ако попаднат в подходящи ръце. Но помни едно. Ако видиш същото дете или друго като него, забрави за жалостта, защото то ще те убие без капка жал, ако ти не го убиеш първа.