Глена се загледа в профила на Кийън, който толкова приличаше на профила на брат му и все пак бе различен. Искаше и се да го попита дали някога е убивал или превръщал дете във вампир, но се боеше от отговора, а Кийън й бе нужен.
— Ти способен ли си на това — да погубиш дете, в каквото и да се е превърнало?
— Без колебание и жал. — Хвърли поглед към нея, който й подсказа, че се бе досетил за другите въпроси, които се въртяха в главата й. — Ако ти не си способна, не можеш да помогнеш нито на нас, нито на себе си.
Глена безмълвно се оттегли и отново се изтегна до Хойт. След разговора с Кийън я побиваха хладни тръпки и тя се сгуши до брат му, завита до шията със своето одеяло.
Когато най-сетне заспа, в съня й се явиха деца със златисти коси и окървавени остри зъби.
Внезапно се събуди и видя Кийън надвесен над нея. В гърлото й се надигна писък, но осъзна, че той просто побутва Хойт да се събуди.
Бързо приглади косите си назад. Чу ги да разменят няколко думи шепнешком и както осъзна — на ирландски.
— Говорете на английски, ако обичате. Не познавам добре езика, още по-малко диалектите.
Яркосините им очи се приковаха в нея и Кийън се изправи, докато тя вдигаше облегалката.
— Казвам му, че остава час до края на полета.
— Кой пилотира самолета?
— Кинг пое управлението за малко. Ще кацнем на разсъмване.
— Добре. Чудесно! — Глена едва сдържа прозявката си — Ще приготвя закуска и кафе, така че… на разсъмване?
— Да. Нужен ми е дебел пласт облаци. Ако завали дъжд още по-добре. Можете ли да направите това? Иначе Кинг ще трябва да приземи самолета. Ще се справи, а аз ще прекарам последния час и деня в опашката.
— Казах, че мога и ще го направя.
— Ще го направим заедно — поправи го Глена.
— Е, побързайте. Случи ми се да се поизгоря веднъж. Никак не е приятно.
— Ще ни бъдеш благодарен — промърмори тя, когато Кийън ги остави. — Трябват ми някои неща от сака.
— На мен не са ми нужни. — Хойт махна с ръка, изправи се и застана на пътеката. — Този път ще стане по моя начин. Все пак е мой брат.
— Е, добре. С какво мога да помогна?
— Извикай видението в съзнанието си. Облаци и дъжд. Дъжд и облаци. — Хойт извади жезъла си. — Виж ги, усети мириса им. Плътни и непроницаеми. Напълно скриващи слънцето. Сумрак, слаба, безвредна светлина. Виж я, почувствай я.
Задържа жезъла с две ръце, разтвори крака за равновесие и го вдигна.
— Призовавам дъжд, черни облаци да закрият небето. Призовавам облаци, от които да рукне порой. Нека се дигне вихрушка, нека ги събере в плътен слой.
Глена почувства как силата заструи от него на спирала във въздуха. Самолетът се разтресе, заподскача, но той сякаш стоеше върху гранитна скала. Върхът на жезъла засия в синьо.
Обърна се към нея и кимна.
— Това трябва да свърши работа.
— Е, добре, за мен остава да сваря кафе.
Когато кацнаха в мрачното утро, дъждът се стичаше от небето като сива завеса. Според Глена, Хойт се бе поувлякъл и пътуването с кола от летището до мястото, където щяха да отседнат, щеше да е ужасно.
Но щом слезе от самолета на ирландска земя, преживя нещо невероятно. За нейно удивление още в първия миг в съзнанието и изплува спомен за ферма — зелени поля, каменни огради и бяла къща, пред която свежият вятър развяваше прострени дрехи. В двора имаше градина с далии, големи колкото чинни за хранене, и снежнобели кали.
Видението изчезна почти толкова бързо, колкото се бе появило. Запита се дали това е спомен от друг живот, в друго време, или просто повик на кръвта. Прабаба й по майчина линия бе родена в Ирландия, във ферма в Кери.
Беше пренесла в Америка чаршафите си, най-хубавите си съдове и магическата си сила.
Глена изчака Хойт да слезе. Тази страна завинаги щеше да остане негов дом. Разбра това, когато долови радостта, изписана на лицето му. Независимо дали се намираха на оживено летище или сред пуста ливада, тук бе домът му. И част — много важна част, осъзна Глена — от това, за чието спасение би дал живота си.
— Добре дошъл у дома.
— Изглежда толкова различно.
— Отчасти — безспорно. — Тя хвана ръката му и я притисна. — Впрочем добре се справи с времето.
— Е, това поне ми е познато.
Кинг дотича, мокър до кости. От гъстите му сплъстени кичури се стичаше вода.
— Кийън урежда да докарат по-голямата част от багажа с камион. Вземете само това, което можете да носите и ви е нужно веднага. Останалото ще пристигне след около два часа.
— Къде отиваме? — попита Глена.
— Той има къща тук. — Кинг сви рамене. — Сигурно ще ни заведе там.