— Ще помогнеш, като заминеш — такава е волята на боговете. Мисията ти като престолонаследница на Галия е да пътуваш далеч от този свят, за да го спасиш.
— Настояваш да напусна дома си и народа си в такъв ден? Цветята върху гроба на майка ми все още не са увехнали.
— Нима майка ти би искала да стоиш тук, да ридаеш за нея и да гледаш как народът ти загива?
— Не.
— Трябва да заминете — ти и още един човек, онзи, на когото вярваш най-много. Идете до Танца на боговете. Там ще ви дам ключ, който ще ви отведе, където трябва. Намерете другите, съберете армията си. Когато се върнете тук, в тази земя, на Самен, ще водите битка.
„Битка“, помисли си тя. Никога не бе влизала в битки, познаваше само мира.
— Не съм ли нужна тук, милейди?
— Ще бъдеш. Но сега ти казвам да отидеш там, където ще си нужна незабавно. Ако останеш, загубена си. Както и земята ти, и всички други светове. Съдбата ти бе предначертана още преди да се родиш. Това е мисията на живота ти. Тръгнете веднага. Побързайте! Те чакат само слънцето да залезе.
„Гробът на майка ми е тук“, отчаяно си помисли Мойра. Животът й бе тук, знаеше го.
Все още съм в траур.
— Само няколко дни, моля те майко.
— Ако останеш дори и ден, ето какво ще сполети народа ти.
Мориган махна с ръка и разсея мъглите. Отвъд тях бе непрогледен мрак, нарушаван само от сребристото сияние на студената луна. Писъци раздираха въздуха. Издигаше се дим над трептяща светлина от оранжеви пламъци.
Мойра видя селото, сякаш се намираше в собствения си дом. Сергиите и къщите горяха, писъците бяха на приятелите и съседите й. Мъже и жени бяха разкъсвани на парчета, децата се превръщаха в плячка на ужасяващите създания, които бяха отнели живота на майка й.
Видя вуйчо си да се бие, да размахва меча си опръскан с кръв. Но те се нахвърляха отгоре, отдолу, същества с остри зъби и искрящо червени очи. Връхлитаха го със свиреп рев, който я смразяваше до кости. Докато кръв обливаше цялата земя из нея крачеше жена с несравним красота. Беше облечена с червена копринена рокля със силно пристегнат корсаж, обшита със скъпоценни камъни. Косите и бяха открити и се спускаха по белите й рамене на златисти талази, сияйни като слънцето.
В ръцете си държеше пеленаче.
Докато около нея се лееше кръв, красавицата оголи зъби и ги впи в гърлото на бебето.
— Не.
— Стой тук със скръбта и гнева си и това ще се случи. — Хладния гняв в гласа на Мориган накара Мойра да се отърси от ужаса. — Всичко, което познаваш, ще бъде разрушено, разкъсано, погълнато.
— Що за демони са те? От кой ад са излезли?
— Учи се. Вземи това, което имаш, което си и потърси съдбата си. Битката ще се състои. Въоръжи се!
Събуди се до гроба на майка си, треперейки от ужаса, който бе преживяла. Сърцето й бе натежало като камъните, които бе подредила като паметен знак.
— Не можах да спася теб. Как да спася, когото и да било? Как да възпра злото, което се задава?
Да изостави всичко, което някога е познавала и обичала. „Лесно им е на боговете да говорят за съдба“, помисли си тя, докато с мъка се изправяше. Погледна отвъд гробовете, към притихналите зелени хълмове и синята река, която криволичеше между тях. Слънцето бе високо и обсипваше света с ярка светлина. Чу песента на чучулигата и мученето на добитъка в далечината.
Боговете бяха благосклонни към тази земя векове наред. Сега трябваше да бъде платена цената за това с войни, смърт и кръв. Неин дълг бе да я плати.
— Ще ми липсвате всеки божи ден — каза тя на глас и погледна към гроба на баща си. — Но сега поне сте заедно. Ще направя каквото мога, за да защитя Галия. Аз съм единствената ви наследница. Заклевам се в тази свещена земя, пред вас, които сте ме създали: ще отида в онзи непознат свят, при онези непознати хора и ако е неизбежно, ще пожертвам живота си. Това е единственото, което мога да направя за вас.
Взе цветята, които бе донесла, и положи букети върху гробовете.
— Помогнете ми в изпитанието — промълви тя с умоляващ тон, преди да се отдалечи.
Той я чакаше до каменната ограда. И неговата скръб бе мъчителна — знаеше това, но я бе оставил сама толкова време, колкото й бе нужно. Той бе човекът, на когото имаше най-голямо доверие. Син на брата на майка й, вуйчото, когото бе видяла да се бие в съня си.
Пъргаво скочи на крака, когато я видя да се приближава, и просто разтвори обятията си. Мойра се хвърли в тях и отпусна глава на гърдите му.
— Ларкин.
— Ще ги преследваме. Ще ги намерим и ще ги убием. Където и да се крият.
— Знам кои са, знам, че ще ги намерим и ще ги убием. Но не тук. И не сега. — Отдръпна се назад. — Мориган ми се яви и ми каза какво трябва да се направи.