— Назад, магьоснико! Веднага.
— Не се бъркай! — каза Кийън на Кинг. — Стой настрана! — Бавно вдигна своя меч и срещна погледа на брат си. — Изкушаваш ме.
— Престанете! Престанете веднага! Какво ви прихваща, по дяволите? — Без да се бои от остриетата, Глена се промъкна между братята. — Раних го, за бога. Нека погледна.
— Той те нападна.
— Не. Даваше ми урок.
— Дребна работа. — Все още приковал гневен поглед Хойт, Кийън я побутна встрани. — Ризата ми е съсипана — и втората, която хвърлям заради теб. Ако исках кръвта й, нямаше да я пролея с меч. Що се отнася до твоята, бих направил изключение.
Глена затаи дъх, едва сдържайки пороя от думи, който бе готова да изсипе. Но ако знаеше нещо за мъжете, то бе, че едно щракване с пръсти би било достатъчно тези двамата да влязат в смъртоносна схватка.
Вместо това, заговори строго, като разгневена жена на непослушни момчета.
— Беше грешка, просто случаен инцидент. Оценявам това, че ми се притече на помощ — каза на Хойт. — Но нямах нужда от рицар на бял кон. А ти — размаха пръст срещу Кийън — отлично знаеш, как е изглеждало отстрани, така че не го съди твърде сурово. Ти! — Завъртя се рязко към Кинг. — Стига си стоял там да наливаш още масло в огъня.
— Хей! Не съм направил нищо, само…
— Засилваш напрежението — прекъсна го тя. — Върви да донесеш нещо за превързване!
— Няма нужда. — Кийън върна меча си на мястото му. — Раните ми зарастват почти веднага, трябва да го имаш предвид. — Протегна ръка за меча на Кинг. Глена долови нещо в погледа му, което би могло да мине за приятелска обич. Или гордост. — За разлика от нашата разгневена вещица, оценявам жеста ти.
— Нищо работа.
Кинг му подаде меча и погледна Глена, глуповато свивайки рамене.
Вече невъоръжен, Кийън отново се обърна към брат си:
— Не можеше да ме победиш с меч още докато бях човек. Сега нямаш никакъв шанс.
Глена докосна ръката на Хойт и усети как мускулите му затрепераха.
— Остави го — тихо каза тя. — Това трябва да престане. — Плъзна ръка надолу до китката му и взе меча.
— Острието трябва да се почисти — отбеляза Кийън.
— Аз ще се погрижа. — Кинг се оттласна от стената. — Ще е приготвя и нещо за вечеря. Изведнъж огладнях.
Дори след като той излезе, във въздуха остана да витае такова напрежение, че Глена би могла да го разсече с някоя от бойните брадви на Кийън.
— Може ли да продължим нататък? — припряно заговори тя. — Хрумна ми, че можем да използваме библиотеката като военен щаб. Като се има предвид какъв оръжеен арсенал се крие тук, както и безценни книги за магии, военни стратегии, вампири и демони, струва ми се подходяща. Имам никои идеи.
— Не се и съмнявам — промърмори Кийън.
— Първата. — Пристъпи към писалището и взе кристалната си сфера.
— Не си ли извлече поука първия път? — попита Хойт.
— Не смятам да я търся. Вече знаем къде е. Или е била. — Искаше да промени настроението. Щом така или иначе напрежението беше налице, поне би могла да го използва конструктивно. — Ще дойдат и други, както непрекъснато ни се напомня. Мисля, че е време да открием някого от тях.
Хойт бе възнамерявал да се залови точно с това, но ако го споделеше, би изглеждал като глупак.
— Остави това. Твърде рано е да го използваш отново след случилото се миналия път.
— Пречистих я и я заредих с нова енергия.
— Няма значение. — Хойт се обърна към огъня. — Ще го направим по моя начин.
— Познат рефрен. — Кийън застана до един шкаф и извади тежка кана. — Действайте тогава. Аз ще пийна малко бренди. Някъде другаде.
— Моля те, остани — каза Глена с умоляваща усмивка и с доза кокетност. — Ако намерим някого, не е зле и ти да бъдеш тук, за да го видиш. Трябва да решим какво ще правим. Заедно трябва да вземем решение. Всъщност бих искала да дойде и Кинг, за да участваме и четиримата.
Хойт се опита да не им обръща внимание, но откри, че не е толкова лесно да се отърси от нещо, което го глождеше — може би ревност. Урокът по фехтовка и тревогата й заради някаква драскотина. Разпери ръце и започна да се съсредоточа върху огъня, използвайки гнева си като допълнителен източник на сила.
— Добра идея. — Кийън кимна към Хойт. — Но той очевидно вече е започнал.
— О, за… е, добре, трябва да създадем Кръг.
— Нямам нужда от това. Вещиците все палят свещи и редят рими. Затова истинското магическо изкуство им убягва.
Когато Глена зяпна от изумление, Кийън й се усмихна широко и намигна.
— Самодоволен, както обикновено. Бренди?
— Не. — Тя остави сферата и скръсти ръце. — Благодаря.
Огънят запращя, пламъците се издигнаха и започнаха лакомо да поглъщат трупите.