Хойт използва родния си език, за да ги накара да затанцуват. Дълбоко в себе си осъзнаваше, че се перчи, възползвайки се от възможността да блесне със способностите си.
Сред облака дим над съскащите пламъци започнаха да се открояват образи. Сенки и движение, форми и силуети. Той забрави за всичко, освен за магията — концентрация, копнеж и сила.
Образите и силуетите в пламъците станаха по-ясни.
Жена, възседнала кон, с дълги коси, сплетени на плитка, и колчан стрели на рамо. Конят бе златист и лъскав и се носеше в мощен, дори безумен галоп през тъмната гора. На лицето на жената се четеше страх и същевременно яздеше, снишила гръб, вкопчила ръка в развятата грива на коня.
От гората изскочи същество с човешко лице, което ги нападна, но скоро бе повалено. Други като него изплува от мрака и ги обградиха.
Образът на коня потръпна и след внезапен проблясък се превърна във висок и строен млад мъж. Той и жената застанаха гръб до гръб, с насочени остриета. Вампирите ги нападнаха.
— Това е пътят, който води към Танца. — Кийън скочи към оръжията, грабна един меч и двуостра брадва. — Стой при Кинг! — нареди той на Глена и се втурна към прозореца. — Не пускайте никого. Никого и нищо.
— Но…
Прескочи перваза и сякаш полетя навън.
— Хойт…
Но той вече бе грабнал меч и кама.
— Направи каквото ти казва!
Самият той излетя през прозореца, почти светкавично, както и брат му. Глена не се поколеба. Последва ги.
Хойт се отправи към конюшнята и изпрати силата си напред, за да отвори вратите. Когато жребецът изскочи, протегна ръце напред, за да го спре. Нямаше време за учтивости.
— Върни се веднага! — изкрещя той на Глена.
— Идвам с вас. Не си губете времето да ме разубеждавате. И аз също участвам. — Когато Хойт сграбчи коня за гривата и го възседна, тя тръсна коси назад. — Ще вървя пеш.
Той изруга яростно, но й подаде ръка. Конят се повдигна на задни крака, когато Кинг нахълта в конюшнята.
— Какво става, по дяволите?
— Проблем! — извика Глена в отговор. — На пътя за Танца. — Когато конят изцвили отново и понечи да се вдигне на задните си крака, тя здраво се хвана за Хойт. — Тръгвай!
На горската поляна Мойра се бореше, но вече не за живота си. Бяха твърде много и твърде силни. Знаеше, че ще умре тук. Бореше се за време, за всеки ценен миг живот.
С нея бе свършено, но имаше малкия си меч. Можеше да ги наранява и го правеше. Когато острието й се забиваше в плътта им, издаваха писъци и някои политаха назад. Но отново се изправяха и се връщаха.
Не можеше да ги преброи, вече не знаеше с колко се бие Ларкин. Но знаеше, че ако тя падне, ще го нападнат всички вкупом. Бореше се, за да ги забави колкото може по-дълго.
Две същества се спуснаха към нея и тя съсече едното. Кръвта му бликна и затаявайки дъх, изтръгна ужасяващ писък, когато обърна червените си очи. За неин ужас, едно от себеподобните му приклекна и започна да пие от кръвта му. Друго скочи към нея и я накара да залитне. Сграбчи я — с оголени зъби и кървясали очи.
Тя чу Ларкин да вика името й. Долови ужаса в гласа му, докато се съпротивляваше. Острите зъби одраскаха шията й, парещата болка бе непоносима.
Внезапно от мрака изскочи тъмнокос воин с меч и брадва. Отдели създанието от нея и премрежените й очи видяха как стовари брадвата и го обезглави. То се сгърчи и с пронизителни писъци се превърна в пепел.
— Отсичай главите им! — изкрещя воинът на Ларкин и искрящите му сини очи погледнаха към нея. — Използвай стрелите си! Дървото трябва да пронизва сърцата им.
След това мечът му зазвъня и започна да съсича наред.
Мойра се изправи, грабна стрела от калъфа на рама си. Опита се да задържи лъка с хлъзгавите си от кръв ръце. „Идва ездач“, помисли си тя със замъглено съзнание, когато чу приближаващия се конски тропот.
Към нея се устреми друго създание — момиче, по-младо от самата нея. Мойра се раздвижи, но й трябваше време да стреля. Момичето скочи и стрелата й го прониза. След миг от него остана само прах.
Ездачът скочи, вече извадил меча си.
„Няма да умрем“, помисли си Мойра, докато в очите и се стичаше пот. Нямаше да умрат тази нощ. Нагласи стрела и я изпрати надалеч.
Тримата мъже бяха образували триъгълник и накараха съществата да започнат да отстъпват. Едно от тях коварно се отдели от другите и приклекна, за да нападне коня, на чийто гръб седеше една жена и наблюдаваше битката. Мойра се втурна напред, опитвайки се да намери ъгъл за точна стрелба, но можа само да отправи предупреждение.
Вторият воин се завъртя с вдигнат меч и замахна, а жената накара коня да се изправи на задни и подковите му проблеснаха, преди да стовари копита върху създанието.