— Как е оцеляла, за да разкаже?
— Самата тя не знае. Поне… все още не е готова да говори за това.
На горния етаж Мойра взе душ, както и бе показала Глена. Огромната наслада облекчи болките от раните и натъртванията, а горещата вода бе истинско чудо.
Когато кръвта и потта бяха отмити, облече халата, който Глена бе оставила, и откри новата си приятелка в спалнята.
— Нищо чудно, че говорим за Ирландия като за приказна страна. Наистина прилича на такава.
— Изглеждаш по-добре. На бузите ти се появи лека руменина. Да погледнем раната на врата ти.
— Пари, и то доста. — Мойра я докосна с пръсти — Нищо и никаква драскотина.
— Все пак е от зъби на вампир. — Глена се вгледа по-отблизо и присви устни. — Няма убождане, може би съвсем леко. Това е добре. Имам нещо, което трябва да помогне.
— Как разбрахте къде да ни откриете?
— Видяхме ви в огъня.
Глена извади от куфара си подходящ мехлем.
— Ти си вещицата.
— Мм-хм. Готово.
— А онзи, който се нарича Хойт, е магьосникът.
— Да. И той не е от този свят — или поне от това време. Събират ни откъде ли не. Какво усещаш?
— Хладина. — Мойра въздъхна, когато мехлемът облекчи паренето. Вдигна очи към Глена. — Чудесно е, благодаря. А Кийън, що за човек е той?
Глена се поколеба. „Цялата истина“, реши тя. Честността и доверието помежду им трябваше да бъдат правило номер едно в устава на малката армия.
— Той е вампир.
Мойра отново пребледня и скочи на крака:
— Как можеш да говориш така. Той се би с тях, спаси живота ми. Дори сега е долу в кухнята, в тази къща. Защо го наричаш чудовище, демон?
— Не го наричам така, защото не го смятам за такъв. Вампир е от деветстотин години. Онази, която го е създала, носи името Лилит, от нея трябва да се страхуваме. Той е брат на Хойт, Мойра, и даде дума, че ще се бори като всички нас.
— Ако това, което казваш… Значи не е човек.
— Братовчед ти се превръща в кон. Нима тази способност не го прави нещо повече от човек?
— Не е същото.
— Може би. Нямам отговор. Знам, че Кийън не е искал онова, което го е сполетяло преди толкова години. Помогна ни да дойдем тук и пръв хукна от къщата да се бори на ваша страна, когато ви видяхме в огъня. Знам какво изпитваш.
В съзнанието си Мойра виждаше гибелта на майка си, чуваше писъците и усещаше мириса на кръвта.
— Не би могла да знаеш.
— Е, отначало и аз му нямах доверие. Но сега му вярвам. Напълно. И знам, че ни е нужен, за да се справим с тях. Заповядай. Донесох ти дрехи. По-висока съм от теб, но можеш да навиеш крачолите на панталона, докато намерим нещо в твоя размер. Ще слезем, ще вечеряме и ще обсъдим това-онова. Да видим какво ще се получи.
Изглежда, щяха да се хранят в кухнята — като семейство или като прислуга. Мойра се чудеше дали изобщо ще може да хапне нещо, но откри, че има огромен апетит. Пърженото пиле бе сочно и хрупкаво, с много картофи и зелен фасул.
Вампирът хапна малко.
— Ние вече се събрахме — започна Хойт, — предстои ни да съберем и останалите, все още незнайно кога. Но от нас се изискваше да поставим началото и ние го направихме. Утре започваме да се подготвяме и обучаваме. Кийън, ти най-добре знаеш как трябва да се борим с тях. Ти поемаш военната подготовка. Ние с Глена ще отработим магическите техники.
— Аз самият се нуждая от подготовка.
— Тогава за теб няма да има почивка. Нужно е да разберем кои са силните ни страни, както и слабостите ни. Трябва да бъдем готови, когато настъпи часът за последната битка.
— В света на Галия — каза Мойра, — в Долината на мълчанието, в планините на мъглите. В неделята на Самен. — Избягвайки очите на Кийън, срещна погледа на Хойт. — Мориган ми разкри това.
— Да — кимна той. — Видях те там.
— Когато дойде моментът, отново ще бъдем пренесени от Танца за поход към бойното поле. Има пет дни път, така че трябва да тръгнем навреме.
— Има ли в Галия хора, които ще се бият заедно с нас?
— Целият народ. Всички са готови да умрат, за да спасят нашия дом и световете. — Отново усети бремето върху плещите си. — Само трябва да отправя призив.
— Имаш голяма вяра в ближните си — отбеляза Кийън.
Най-сетне го погледна, събирайки сили да срещне очите му. „Сини — помисли си тя — и красиви“. Дали ставаха червени като на демон, когато се хранеше?
— Да. Вярвам в народа си, както и в цялото човечество. Ако не бе така, нямаше да взема това решение. Когато се върна в Галия, ще отида до Кралския камък и ако заслужавам, ако съм най-достойната, ще извадя меча от ножницата. И ще стана кралица на Галия. Няма да гледам как онези, които са те превърнали в това, което си, изтребват сънародниците ми като беззащитни агнета. Ако трябва да умрат, ще умрат в битка.