Сега очите на Кийън, искрящо сини, изведнъж се отвориха. В тях се четяха болка и ужас. Срещнаха неговите с умоляващ поглед.
— Избави ме. Само ти можеш. Не съм обречен на смърт. Това е по-жестоко от ад, от изтезания. Върни ме. Поне веднъж не мисли за цената. Нима искаш да горя тук цяла вечност? В името на твоята собствена кръв, Хойт, помогни ми.
Той потръпна, но не от студа, който нахлуваше през процепите на прозорците, или от влажния въздух, а от усещането за леденостудения ръб, на който стоеше.
— Бих разменил живота си за твоя. Кълна се в себе си, в това, което бяхме ти и аз. Бих приел съдбата ти, Кийън, ако имах избор. Но не мога да го направя. Дори за теб.
Видението върху леглото изригна в пламъци и нададе нечовешки писъци. С раздиращ душата вик Хойт върна книгата обратно в сандъка. Използва силата, която му бе останала, за да го заключи, преди да се строполи на пода. Там се сви на кълбо — като безутешно ридаещо дете.
Може би бе заспал. Може би сънуваше. Но когато се опомни, бурята бе отминала. В стаята проникваше светлина, все по-ярка и сияйна, която заслепяваше очите му. Примигна и затаи дъх от болката в ребрата, когато понечи да се надигне.
Сред белите лъчи проблясваха розови и златисти нишки и от тях струеше топлина. Долови мирис на земя — силен и омайващ — и дима на торфа, който догаряше в огнището.
Видя силуета й, женствените й форми — и бе поразен от красотата й.
Това видение не бе кръвожаден демон.
Стисна зъби и застана на колене. Въпреки, че в гласа му все още имаше мъка и гняв, наведе глава.
— Закрилнице.
— Детето ми.
Светлината сякаш се разтвори, за да й стори път. Косите й имаха огненочервен цвят — като на воин — и се спускаха по раменете й на копринени талази. Очите й бяха зелени като горски мъх и го гледаха с нежност, породена от състрадание. Бялата й роба бе обшита със злато, което й се полагаше по право. Въпреки че бе покровителка на воините, не носеше броня и меч.
Наричаше се Мориган.
— Ти се бори достойно.
— Загубих. Загубих брат си.
— Нима? — Тя пристъпи напред и му подаде ръка да се изправи. — Остана верен на клетвата си, въпреки че изкушението бе голямо.
— Може би щях да успея да го спася.
— Не. — Докосна лицето му, Хойт почувства топлината й. — Щеше да загубиш и него, и себе си. Уверявам те. Можеше да размениш живота си за неговия, но не и да пожертваш душата си или някоя друга душа. Ти притежаваш ценна дарба, Хойт.
— Каква е ползата от нея, щом не мога да защитя собствената си кръв? Нима боговете искат подобна жертва — да обрекат един невинен на такова страдание?
— Не е прокълнат от боговете. И спасението му не е в твои ръце. Но има жертви, които трябва да бъдат направени. Битките са неизбежни. Ще се пролее кръв, ще пострадат и невинни хора. Ти си избран за велик поход.
— Каквото повелиш, закрилнице.
— От теб се очаква наистина много. Както и от други. Ще се води война — най-страшната, откакто свят светува. Добро срещу зло. Ти трябва да обединиш силите.
— Нямам нужните способности. Нямам желание. Аз съм… уморен съм, богиньо. — Седна на ръба на кушетката си, наведе глава и закри лицето си с длани. — Трябва да отида при майка си. Трябва да й призная, че се провалих. Не успях да спася сина й.
— Не си се провалил. Устоявайки на силите на мрака, ти заслужи честта да използваш своята дарба, за да се изправиш срещу онова, което би унищожило светове, и да го възпреш. Отърси се от самосъжалението!
Резкият тон го накара внезапно да вдигне глава.
— Навярно дори боговете скърбят, закрилнице. Тази нощ аз убих брат си.
— Брат ти бе убит от звяра преди седмица. Онова, което падна от скалите, не беше твоят Кийън. Знаеш го. Но той… не е загубен навеки.
Хойт колебливо се изправи.
— Значи е жив.
— Това не е живот, а бездиханно съществуване, без душа и сърце. То има име, все още неизречено в този свят. Нарича се вампир. Храни се с кръв — каза тя и пристъпи към него. — Дебне човешките същества, отнема живота им, или по-лошо — превръща ги в жертви на самите себе си. То се разпространява като зараза, Хойт. Няма лице и трябва да се крие от слънцето. Именно с него трябва да се пребориш, както и с другите демони, които вече се събират. Ще се изправиш срещу тази сила на празненството за Самен1. Трябва да излезеш победител — или и този свят, и световете, които все още не познаваш, ще бъдат завладени.
— Как да се преборя с тях? Как да ги надвия? Не аз, а Кийън беше воинът.