— Излагаш проблемите, но не предлагаш решения.
— Може би — въздъхна тя. — Може би, но човек не може да започне да търси решения, преди да очертае ясно проблемите. Не можем да се сравняваме с тях по численост. Имаме си работа с изчадия — няма по-подходяща дума за тях, — които могат да бъдат убити по ограничен брой начини. Те са контролирани, водени или наставлявани от кръвожаден вампир с огромна сила. Не разбирам много от военни стратегии, но знам, че шансовете не са в наша полза. Затова трябва да намерим начин да ги изравним. — Говореше с хладнокръвна логика, която не би могъл да оспори. Фактът, че не се бои да изрече всичко това, показваше нещо повече от смелост.
— Как?
— Е, не можем да излезем и да отсечем хиляди глави, просто е невъзможно. Затова трябва да намерим начин да отсечем главата на армията. Нейната.
— Ако беше толкова просто, досега някой вече да го е направил.
— Ако беше невъзможно, нямаше да бъдем тук. — Обзета от отчаяние, тя удари с юмрук по ръката му. — Ще работиш с мен, нали?
— Нямам друг избор.
Очите й помръкнаха и в тях се изписа болка.
— Наистина ли ти е толкова неприятно? Толкова ли ме ненавиждаш?
— Не. — Погледът му издаде срам. — Съжалявам. Не те ненавиждам. Просто ми е трудно. Разсейвам се. Ти ме разсейваш — с външността си, с уханието си, с всичко, което си.
— О! — Глена бавно присви устни. — Интересно.
— Нямам време за теб, не и по такъв начин.
— По какъв начин? Бъди по-ясен.
Не бе честно да го изкушава и измъчва. Но бе облекчение да бъдат просто хора.
— Много животи са заложени на карта.
— Какъв е смисълът да се живее без чувства? Аз имам чувства към теб. Разпалваш нещо в мен. Да, трудно е, разсейващо е. Но нещо ми подсказва, че има и друга причина да съм тук и страхът не е единственото, което изпитвам. Имам нужда от това, Хойт. Имам нужда от други чувства, освен от страх.
Той вдигна ръка и плъзна пръсти по бузата й.
— Не мога да обещая, че ще те закрилям, но те уверявам, че ще опитам.
— Не те моля за закрила. Не искам нищо друго от теб засега — освен истината.
Задържа ръка на лицето й, обхвана го с двете си длани и доближи устни. Нейните се разтвориха в очакване. Даде й това, което самият той изпитваше нужда да почувства и узнае.
Да бъде човек.
Последва бавно закипяване на кръвта, приятно свиване на мускулите и учестяване на пулса — на неговия и на нейния.
„Толкова е лесно!“, помисли си той. Лесно бе да се предаде на мекотата и нежността й. Да бъде завладян от нея в тъмнината и за миг, за час да забрави какво ги очаква.
Ръцете й го обгърнаха, преплетоха пръсти на гърба му, когато тя се повдигна на пръсти, за да срещне устните му по-страстно. Усети вкуса на нейните, на езика й и онова, което обещаваха. Можеше да го има. Искаше му се да вярва, че е така — повече от всичко, в което е вярвал някога.
Устните й изрекоха името му до неговите — веднъж и още веднъж. Внезапно проблесна искра и огънят, който разпалваше сетивата му, изпълни сърцето му.
Тлеещата жарава в огнището зад тях пламна като десетки факли.
Той я побутна назад, но отново задържа длани на лицето й. Видя пламъците да танцуват в очите й.
— В това има някаква истина — прошепна той, — но не знам каква.
— И аз не знам. Но ме кара да се чувствам по-добре. По-силна. — Глена хвърли поглед към огъня. — Заедно сме по-силни, което означава нещо. — Отдръпна се още крачка назад. — Ще донеса нещата си и ще поработим, за да разберем какво.
— Мислиш, че ще стигнем до решението, като си легнем заедно?
— Може би — или поне част от него. Но все още не съм готова да легна с теб. Тялото ми те желае — призна тя — но умът ми има нужда от още време. Когато се отдам на някого, това е крачка към обвързване. Важна крачка. С теб вече сме силно свързани. И двамата трябва да бъдем сигурни, че сме готови да стигнем още по-далеч.
— Тогава какво беше случилото се преди малко?
— Контакт — тихо отвърна тя. — Утеха. — Протегна ръка към неговата. — Единение. Ще правим магии заедно, Хойт. Сериозни магии. За мен ще бъде интимно изживяване като секса. Ще сляза да донеса каквото ми трябва.
„Жените са силни и загадъчни създания дори без да са вещици — помисли си той. Ако притежават и магически способности, никой мъж няма шанс срещу тях“
Нима все още не бе замаян от уханието й? Нима не усещаше вкуса й върху устните си? „Женски оръжия“, реши той. Хитрото измъкване също бе едно от тях.