Видя брат си в миг на колебание. Вещицата използва тялото си, за да го накара да загуби равновесие, плъзна крак зад неговия и го събори.
— Ходила съм на курсове по самоотбрана — призна Глена. — Живея в Ню Йорк.
Докато се усмихваше широко, Хойт плъзна ръка зад краката й и след миг се озова на пода, със силна болка в задните части.
— Ох. Първа молба — намери дюшеци.
— Смяна!
Размениха противниците си и се вкопчиха един в друг. Приличаше по-скоро на игра и състезание, отколкото на сериозна тренировка. И въпреки това Глена знаеше, че няма да се отърве без контузии. Застана срещу Ларкин и усети, че няма шанс да го надвие в честна схватка. Затова кокетно му се усмихна и когато очите му заблестяха дяволито, го преметна през рамо.
— Съжалявам. Обичам да побеждавам.
— Смяна!
Едрото тяло на Кинг се извиси над нея и тя трябваше да вдигне глава, за да го погледне в очите.
— Тогава победи мен! — каза той.
Следвайки инстинкта си, направи ловко движение с ръце и изрече заклинание. Видя глуповатата му усмивка и докосна ръката му.
— Защо не поседнеш?
— Разбира се.
Когато той се подчини, Глена хвърли поглед към Кийън и забеляза, че я наблюдава. Леко се изчерви.
— Това май беше нарушение на правилата… едва ли ще мога да го направя в разгара на истинска битка, но мисля, че трябва да се брои за победа.
— Няма никакви правила. Тя не е най-силната! — извика той. — Не е най-бързата. Но е най-умна от всички ви. Използва колкото сила и ловкост, толкова и хитрост. Но трябва да станеш по-силна — каза на Глена. — И по-бърза. За пръв път го видя да се усмихва. — И вземи меч. Започваме с оръжията.
В края на следващия час Глена бе плувнала в пот. Ръката, с която държеше меча, бе скована от болка — от рамото до китката. Тръпката на радост, че най-сетне върши нещо полезно, отдавна бе изместена от усещането за пълно изтощение.
— Мислех, че съм в добра форма — оплака се тя на Мойра. — След толкова часове фитнес, йога, вдигане на гири… сигурно ти говоря на непознат език.
— Справяш се добре.
Самата Мойра се чувстваше слаба и тромава.
— Едва се държа на краката си. Тренирам редовно, с тежки физически упражнения, а сега съм готова да захленча. И ти изглеждаш изтощена.
— Беше дълъг и тежък ден.
— Меко казано.
— Дами? Приканвам ви да се присъедините към нас. Или предпочитате да седите и да разговаряте за мода?
Глена остави бутилката с вода.
— Наближава три сутринта — каза тя на Кийън — Опасно време за саркастични забележки.
— Времето, когато врагът е най-бодър.
— Може би, но все още не всички сме се настроили на този часовник. Мойра и Ларкин са изминали адски много път днес и бяха посрещнати тук по ужасен начин. Трябва да тренираме — напълно си прав. Но ако не сме отпочинали, няма да бъдем силни и определено няма да развием бързина. Погледни я! — настоя Глена. — Заспива права.
— Добре съм — припряно възрази Мойра.
Кийън дълго се взира в нея.
— Значи непохватното ти боравене с меч и лошата ти форма се дължат на изтощение.
— Справям се достатъчно добре с меча си. — Когато посегна към него с гневно святкащи очи, Ларкин се втурна към нея. Притисна рамото й.
— Добре се бие, доказа го по-рано тази вечер. Но братовчедка ми би предпочела друго оръжие.
Последва въздишка на отегчение.
— Много е точна с лък.
— Утре ще ни покаже, но засега…
— Мога да го направя още тази нощ. Отворете вратите!
Заповедническият тон накара Кийън да повдигне вежди.
— Не ти издаваш заповедите тук, малка кралице.
— Нито пък ти. — Мойра решително грабна лъка и стрелите си. — Ще отвориш ли вратите или аз да го направя?
— Не бива да излизаш.
— Прав е, Мойра — намеси се Глена.
— Не е нужно да излизам.
— Ларкин, ако обичаш.
Ларкин отиде до вратите, през които се излизаше на голямата тераса, и широко ги отвори. Мойра нагласи стрела, докато пристъпваше към прага.
— Избирам дъба.
Кийън застана до нея, и другите се събраха край тях.
— Разстоянието не е голямо.
— Няма предвид близкия дъб — каза Ларкин и махна с ръка, — а ей онзи, който е вдясно от конюшните. Най-ниския клон.
— Почти не го виждам — сподели Глена.
— А ти виждаш ли го? — обърна се тя към Кийън.
— Отлично.
Вдигна лъка, задържа го здраво и се прицели. Стрелата полетя.
Глена чу свистенето, а после леко тупване, когато върхът се заби в целта.
— Уау! Имаме си Робин Худ.
— Точен изстрел — одобрително отбеляза Кийън, обърна се и се отдалечи. Усети движението още преди да чуе рязката команда на брат си.