Той насочи силата на мисълта си към свещта до леглото, към трупите в огнището и ги запали.
— Утрото идва. Ето, виждаш ли? — Вдигна я на ръце и я отнесе до прозореца. — Погледни на изток. Наближава изгревът.
Видя светлината на хоризонта. Буцата лед в тялото и започна да се топи.
— Утро — промълви тя. — Скоро ще настъпи утро.
— Ти спечели тази нощ, тя загуби. Поспи малко.
— Не искам да оставам сама.
— Няма.
Отнесе я обратно до леглото и я притегли към себе си. Все още трепереше и той прокара ръка по косите й. Магията му я накара бавно да се унесе в приятна дрямка.
Десета глава
Събудиха я слънчеви лъчи, които се плъзнаха по лицето й. Беше сама.
Той бе угасил свещите, но бе оставил огъня да тлее. „Мило от негова страна“, помисли си Глена, когато се надигна и придърпа одеялото върху раменете си. Беше се държал много ласкаво и внимателно и й бе дал утехата и сигурността, от които се нуждаеше.
Изведнъж я обзе срам. Беше дотичала при него като изплашено дете, видяло чудовище в гардероба. Разплакана, разтреперана и говореща несвързано. Не бе успяла да понесе изпитанието сама и бе потърсила някого, за да я спаси. Гордееше се със смелостта и ума си, а не бе успяла да запази самообладание при първия си сблъсък с Лилит.
„Никакъв кураж — помисли си тя с гняв, — никаква магическа сила“. Страхът и изкушението ги бяха задушили.
„Не, още по-лошо“, каза си Глена. Страхът и изкушението ги бяха замразили дълбоко в нея, където не можеш да ги достигне. Сега, в светлината на деня, осъзнаваше колко наивна е била, колко лекомислена. Не бе взела никакви мерки да се защити преди и по време на изпитанието или след него. Беше тичала през пещерите, през гората, по скалите, защото те бяха искали тя да тича, и бе допуснала ужасът да блокира всичко, освен отчаяната нужда да избяга.
Нямаше да повтори тази грешка.
Нямаше и да седи тук, потънала в самосъжаление заради нещо, което вече е минало. Стана, загърна се с одеялото и надникна в коридора, не видя никого, не чу нищо — и бе благодарна. Нямаше да разговаря с никого, преди да се приведе в приличен вид.
Взе душ, облече се и вложи голямо старание в гримирането. Сложи обици с кехлибари за сила. Когато застла леглото, пъхна под възглавницата си аметист и розмарин. Избра свещ от запасите си, която сложи на нощното шкафче. Преди да си легне вечерта, щеше да сложи мазнина на фитила и да направи заклинание, за да прогони Лилит и всички като нея от сънищата си.
Щеше да си направи и код и да вземе меч от оръжейната. Нямаше да допусне отново да се окаже беззащитна.
Преди да излезе от стаята, дълго стоя пред огледалото. Реши, че изглежда достатъчно бодра и уверена.
Щеше да бъде силна.
Смяташе кухнята за сърцето на дома и първо се отправи натам. Някой бе сварил кафе и по метода на изключването се досети, че е бил Кинг. Личеше, че някой е закусил. Долови мирис на бекон, но не видя никого наблизо и никакви съдове в мивката.
Някаква утеха все пак бе, че онзи, който се е нахранил — или поне който е сготвил, — е разтребил след себе си.
Не обичаше да живее в безпорядък, но и не би искала да изпълнява всички домакински задължения.
Наля си чаша кафе и й хрумна да приготви закуска. Но все още не се бе отърсила достатъчно от преживяния ужас, за да се чувства спокойна, докато е сама в тази къща.
Следващият й избор бе библиотеката, на която гледаше като на главна артерия. Там, с известно облекчение, откри Мойра.
Седеше на пода пред камината, заобиколена от книги, приведена над тях като студентка, която учи за изпит. Бе облечена със светлобежова туника, кафяв панталон и ботушите си за езда.
Вдигна поглед, когато Глена влезе, и свенливо се усмихна.
— Добро утро.
— Добро утро. Образоваш се, а?
— Да — Свенливостта изчезна и сивите й очи заблестяха.
— Това е най-великолепната стая, нали? Нашият замък има богата библиотека, но тази достойно й съперничи.
Глена приклекна и потупа с пръсти корицата на една книга, дебела колкото греда на покрив. В кожената подвързия бе вдълбана една-единствена дума. Вампирите.
— Изучаваш ги? — попита тя. — Опознаваш врага?
Мъдро е да се опитваш да узнаеш колкото е възможно повече по всеки въпрос. Не във всички книги, които прочетох досега, теориите съвпадат, но за някои неща няма спор.
— Би могла да разпиташ Кийън. Предполагам, че ще може да ти каже всичко, което искаш да знаеш.
— Обичам да чета.
Глена само кимна.
— Откъде взе тези дрехи?
— А, тази сутрин излязох. Намерих торбата си.
— Сама?
— Бях в безопасност. Вървях само по светлата пътека. Те не могат да излизат на слънце. — Хвърли поглед към прозорците. — Нищо не бе останало от онези, които ни нападнаха. Дори пепелта бе изчезнала.