— Следващия път, когато се хвърлиш в леглото ми, няма да те оставя да спиш.
Глена тихо се засмя.
— Е, добре че се разбираме.
— Не съм сигурен дали те разбирам, но това не ми пречи да те желая.
— Взаимно е, и в двете отношения. Но мисля, че започвам да те разбирам.
— Да работиш ли дойде или само да ме разсейваш?
— И двете, предполагам. След като постигнах второто, ще попитам върху какво работиш.
— Защита.
Заинтригувана, тя се приближи.
— По-скоро наука, отколкото магия.
— Двете не се изключват взаимно, а се допълват.
— Съгласна съм. — Присви ноздри над мензурата. — Градински чай и карамфил. Какво използва за свързване?
— Ахат на прах.
— Добър избор. Каква защита искаш да създадеш?
— От слънцето. За Кийън.
Отмести поглед към очите му, но не ги срещна.
— Разбирам. Рискуваме да ни нападнат, ако излизаме навън нощем. А той ще умре, ако бъде изложен на слънчева светлина. Но ако е защитен, ще можем да тренираме по-ефективно. Ако има защита, ще можем да ги преследваме денем.
За миг тя не каза нищо. Да, наистина започваше да го разбира. Беше много добър човек, който се придържаше към високи принципи. Затова понякога бе твърде нетърпелив, раздразнителен и дори авторитарен. И много обичаше брат си.
— Мислиш ли, че слънцето му липсва?
Хойт въздъхна.
— А на теб нима не би ти липсвало?
Глена докосна рамото му. „Добър човек“, отново си помисли тя. Много добър и загрижен за брат си.
— С какво мога да помогна?
— Може би и аз започвам да те разбирам.
— Така ли?
— Имаш открито сърце. — Най-сетне я погледна — Открито сърце и решителен ум. И на двете е трудно да се устои.
Глена взе стъкленицата от ръцете му и я остави.
— Ще ме целунеш ли? И двамата го искаме и това ни пречи да се съсредоточим върху работата. Целуни ме, Хойт, за да бъдем по-спокойни.
Гласът му издаде лека насмешка, съвсем лека.
— Мислиш, че една целувка ще бъде достатъчна?
— Няма да узнаем, ако не опитаме. — Сложи ръце на раменете му и пръстите й заиграха с косите му. — Но знам, че точно в тази минута не мога да мисля за нищо друго. За това бъди така добър и ме целуни.
— На твоите услуги.
Устните й бяха нежни, отзивчиви и топли. Затова ласкаво я задържа в прегръдката си и изживя насладата, за която бе копнял през нощта. Плъзна ръка надолу по косите й, по гърба й и допирът, вкусът и уханието й се смесиха в сетивата му.
Дълбоко в него нещо се разтвори и се уталожи.
Тя прокара пръсти по изпъкналите му скули и изцяло се предаде на мига. На ласките и усещанията, на топлината, която струеше и от двамата.
Когато устните им се разтвориха, за миг притисна буза към неговата.
— Чувствам се по-добре — сподели Глена. — А ти?
— Усещам. — Хойт се отдръпна назад и доближи ръката й до устните си. — Подозирам, че скоро отново ще се нуждая от успокоение, за да мога да продължа работата си.
Тя се засмя със задоволство.
— Готова съм на всичко за каузата.
Работиха заедно повече от час, но всеки път, когато изложеха течността на слънце, тя закипяваше.
— Друго заклинание — предложи Глена.
— Не. Нужна ни и негова крив. — Хойт я погледна над мензурата. — За самия еликсир и за да го изпробваме.
Замисли се върху последното.
— Помоли го.
Някой почука на вратата и миг след това се появи Кинг. Беше облечен с камуфлажни панталони и маслиненозелена тениска. Гъстите му кичури бяха вързани отзад на хлабава опашка. Имаше вид на боец, готов да победи сам цяла армия.
— Часът за магии свърши. Излизаме навън. Време е за физическа подготовка.
В някой предишен живот Кинг навярно години наред бе изтезавал войници, или това щеше да бъде призванието му в следващия. В очите на Глена се стичаше пот, когато за пореден път нападна чучелото, което Ларкин бе направил от слама, увита в парцали. Блокира пътя му с ръка, както вече се бе научила, и заби кола в сламата.
Но чучелото отново я връхлетя, тласнато от механизма, който Кинг бе изобретил, и я повали по гръб.
— Мъртва си — заяви той.
— О, глупости! Намушках го.
— Не улучи сърцето, Червенокоске. — Надвеси се над нея, огромен и безмилостен. — Мислиш ли, че ще имаш друг шанс? Щом не можеш да се справиш с врага, който е пред теб, как ще победиш трима, нападащи в гръб?
— Е, добре. — Тя се изправи и изтупа дрехите си. — Ще опитам отново.
— Това се казва дух.
Направи го отново и отново, докато намрази сламената кукла, колкото учителката си по история в десети клас. Обзета от ярост, рязко се завъртя, сграбчи меча с две ръце и наряза чучелото на парчета.
Когато свърши, настъпи тишина, нарушавана само от учестеното й дишане и сподавения смях на Ларкин.