— Добре. — Кинг потърка брадичка. — Мисля, че е мъртво. Ларкин, ще направиш ли друго? Ще те попитам нещо, Червенокоске.
— Питай.
— Защо не го разкъса с магия?
— Магията изисква концентрация. Мисля, че бих могла да я използвам в битка. Но сега влагам почти цялата си енергия в боравене с меча и кола, защото не съм свикнала с никое от двете. Ако не съм съсредоточена, бих могла да изпратя оръжието да полети от ръката ми, но да не улучи целта. Ще се усъвършенствам. — Огледа се, за да се увери, че Хойт е достатъчно близо, за да я чуе. — Обикновено имам нужда от инструменти, заклинания и специални ритуали. Но ето какво мога да направя.
Разтвори дланта си — и върху нея се появи огнено кълбо.
Любопитен, той понечи да го докосне, но дръпна ръка обратно и засмука опарения си пръст.
— Голям номер.
— Огънят е стихия, както и въздухът, земята и водата. Но ако го призова по време на битка и запратя това срещу врага, би могло да улучи и някого от нас.
Кинг се загледа в трептящото кълбо със странните си очи.
— Като да насочиш пистолет, без да знаеш как да стреляш. Не можеш да бъдеш сигурен кой ще отнесе куршума. А и рискуваш да се простреляш в крака.
— Нещо подобно. — Глена накара огъня да изчезне. — Все пак не е зле да притежаваш някакво оръжие в резерв.
— Върви да си починеш, Червенокоске, преди някой да пострада.
— Не възразявам.
Отправи се към къщата с намерението да изпие два литра вода и да хапне нещо за вечеря. Едва не се сблъска с Кийън.
— Не знаех, че си станал.
Той стоеше далеч от светлината, която се процеждаше приз прозорците, но очевидно бе намерил начин да наблюдава тренировките на открито.
— Какво мислиш? — попита го тя. — Как се справяме?
— Ако ви нападнат сега, биха ви хапнали като печени пиленца на пикник.
— Знам. Непохватни сме и нямаме чувството, че сме един отбор. Но ще напреднем.
— Трябва да напреднете.
— Е, голямо насърчение получаваме от теб този следобед. Потим се от два часа, а никой от нас не е свикнал с подобни неща. Ларкин може да стане добър воин, но и той все още е зелен.
Кийън само я погледна.
— Узрейте — или ще умрете.
„Да беше само изтощението!“ помисли си тя. Щеше да се справи с потта и усилията. Но последната му реплика бе откровена обида.
— Достатъчно трудно е и без някой да се държи с нас като гадняр.
— Това ли е твоята дума за реалист?
— Върви по дяволите!
Гневно продължи към кухнята, хвърли малко плодове, хляб и бутилка вода в една кошница и я изнесе навън, подминавайки Кийън, без да му обърне внимание.
Навън стовари кошницата върху масата, която Кинг бе изнесъл, за да подреди оръжията.
— Храна! — Ларкин се затича към нея, сякаш бе прегладнял до смърт. — Готов съм да целувам подметките ти, Глена. Сили не ми останаха.
— Минаха цели два часа, откакто за последен път се натъпка — подхвърли Мойра.
— Господарят на мрака не мисли, че полагаме достатъчно усилия и твърди, че вампирите биха ни хапнали като печени пиленца на пикник.
Съсредоточи се, визуализира ябълка и я запрати към чучелото. Докато летеше, плодът се превърна в кол, който прободе парцалите и сламата.
— О, това беше изключително! — задъхано отбеляза Мойра. — Гениално!
— Понякога гневът подпомага магическата сила. — Колът се измъкна и падна като разцепена ябълка на земята. Тя хвърли поглед към Хойт. — Нещо, върху което бихме могли да помислим.
— Нужно ни е нещо, което да ни сплоти, да ни направи задружни — каза Хойт по-късно.
Глена седеше в кулата и втриваше мехлем в натъртените места по тялото си, докато той прелистваше книга с магически заклинания.
— Всяка армия има униформа и бойни химни.
— Химни? Сега пък трябва да пеем? Какво ще кажеш да намерим и музиканти, по дяволите?
Сарказмът бе друга обща черта на двамата братя, освен еднаквата външност.
— Трябва да се направи нещо. Погледни ни, дори сега, в този момент, ние с теб сме тук, Ларкин и Мойра са заедно навън, а Кинг и Кийън са в тренировъчната зала и измислят нови мъчения за всички ни. Няма нищо лошо в това екипът да се раздели на по-малки, които да работят върху свои проекти. Но ние все още не сме станали един екип.
— И предлагаш музиката да засвири и да запеем? Трябва да вършим сериозна работа, Глена.
— Не следиш мисълта ми. — „Търпение“, напомни си тя. Днес бе работил усърдно колкото нея и бе също толкова уморен. — Говоря за обединяващи символи. Имаме един и същи враг, да, но не и една и съща цел. — Застана до прозореца и забеляза, че сенките вече се издължават и слънцето е ниско над хоризонта. — Скоро ще се стъмни.