— Трябва да напуснеш това място и да тръгнеш на път. Едни сами ще дойдат при теб, други ти ще издириш. Вещицата, воинът, ученият, дареният с много образи и онзи, когото си загубил.
— Още само пет? Шестима срещу армия от демони? Повелителко…
— Кръг от шестима, могъщ и истински като Божествена ръка. След като го създадете, ще ви последват и други. Но шестимата ще бъдете моята свита, шестимата ще го изградите. Ще се учите и ще придобивате нов опит, ще станете по-силни от числото си. Месец да се съберете и още един — за учение и познание. Битката ще започне на Самен. Ти, дете мое, си първият ми избраник.
— Искаш от мен да изоставя семейството си, след като онова, което погуби брат ми, може да споходи и тях?
— Силата, която погуби брат ти, е техен предводител.
— Раних я. Причиних й болка.
Споменът за това се надигна в него като жажда за отмъщение.
— Да, успя, направи първата си крачка към онова време и онази битка. Тя носи белега ти и ще те преследва.
— Ако я намеря, ще я унищожа още сега.
— Не можеш. Все още е много по-силна от теб, сине, не си готов да се изправиш срещу нея. През всичкото това време жаждата й ще става все по-неутолима, докато пожелае да унищожи цялото човечество. Ще получиш своето отмъщение, Хойт — увери го тя и се изправи. — Ако я победиш. Ще изминеш дълъг път и ще страдаш. И аз ще страдам чрез твоята болка, защото си мое дете. Нима мислиш, че съдбата и щастието ти не означават нищо за мен? Ти си мой син, също както и на майка си.
— А какво ще стане с нея, закрилнице? С баща ми и сестрите ми, със семействата им? Лишени от моята закрила, те могат да станат първите жертви в битката, за която говориш.
— Опасността ще дойде и ще отмине, но близките ти ще бъдат в безопасност. — Мориган разпери ръце. — Любовта ти към тях е част от твоята сила и няма да те моля да се отречеш от нея. Ще можеш да мислиш трезво едва когато се увериш, че нищо не ги заплашва.
Наклони глава назад и вдигна ръце — с шепи, разтворени като чаша. Земята под нея леко потрепери и когато Хойт вдигна поглед видя звезди, прелитащи по нощното небе лумнаха пламъци. Тези светли точки се насочиха към ръцете й и от тях лумнаха пламъци.
Сърцето му запрепуска зад натъртените ребра, докато тя говореше и огненочервените й коси се развяваха около озареното и от светлина лице.
— Изкован от боговете, от светлината на нощта. Символ и щит, прост и истински. За вярата и предаността си получаваш тези дарове. Магическата сила ще устои на всички кръвопролития. Твоята сила и моята сила.
Болка разряза дланта му. Загледа се в кръвта, която се събра в шепата му и в огъня, който гореше в нейната.
— Така тя ще се съхрани във вечността. Благословени са онези, които носят Кръста на Мориган.
Огънят угасна и в ръцете на богинята заблестяха сребърни кръстове.
— Хората, които те закрилят, трябва да ги носят винаги, до самата си смърт. Така ще знаеш, че са в безопасност, когато се разделиш с тях.
— Ако го направя, ще пощадиш ли брат ми?
— Пазариш се с боговете?
— Да.
Тя му се усмихна с майчинска нежност.
— Затова си избран, Хойт, защото притежаваш дързост. Ще напуснеш този край и ще събереш онези, чиято сила е нужна. Ще се подготвяте и обучавате. Битките ще се водят с меч и нож, със зъби и нокти, с хитрост и коварство. Ако победите, в световете ще настъпи равновесие и ще имате всичко, което пожелаете.
— Как мога да се боря с вампир? Веднъж вече загубих.
— Учи се и трупай познание — отвърна тя. — И се учи от онзи, който е като нея или е създаден от нея. Онзи, който бе твоята друга половина, преди да ти бъде отнет. Първо трябва да откриеш брат си.
— Къде?
— Не само къде, а кога. Вгледай се в огъня и ще видиш.
Хойт забеляза, че отново са в къщата му и е застанал пред огнището. Пламъците се издължиха нагоре, превърнаха се в кули. В огромен град. Зазвучаха гласове, каквито никога не бе чувал. Хиляди хора бързаха по улици, покрити с нещо като камък. Край тях фучаха колесници, теглени от невидима сила.
— Какво е това място? — едва прошепна той. — В кой свят се намира?
— Нарича се Ню Йорк, а времето е хиляда години след тази, в която сме сега. Злото все още броди по света, Хойт, както и невинността и доброто. Брат ти вече е изминал дълъг път през вековете. Трябва да помниш това.
— Бог ли е сега?
— Не, вампир. Той трябва да те учи и да се бори редом с теб. Без него не ще постигнеш победа.
„Какви огромни здания!“, помисли си той. Изградени от сребро и камък, те бяха по-високи от катедрала.
— Там ли ще се води битката, в този Ню Йорк?
— Ще ти бъде казано кога, къде и как. Ще узнаеш всичко, което ти е нужно. А сега трябва да тръгваш. Иди при близките си и им дай закрилническите символи. Срещата ви ще бъде кратка, а след нея ще тръгнеш към Танца на боговете. Твоята дарба и моята сила ще те пренесат отвъд времето. Намери брат си, Хойт! Време е за началото.